Определение № 1366 от 18.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 846/2026 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 8049 от 15.12.2025 г. на К. М. С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на влязлото в сила решение № 87 от 08.05.2024 г. по гр. д. № 426/2022 г. на Троянския районен съд, с което във втората фаза на делбата между К. М. С. и П. М. Б. е изнесен на публична продан допуснатият до делба имот – апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. Молителката поддържа, че през цялото време на делбата е вярвала, че съдът ще вземе предвид писмените доказателства, които обуславят прилагането на чл.349, ал.2 ГПК спрямо нея, но накрая се оказало, че нито съдът взел предвид свидетелските показания в тази посока, нито процесуалният и представител на молителката предоставил на съда дадените му писмени доказателства и не заявил искане за възлагане, а и не обжалвал първоинстанционното решение в частта за начина на извършване на делбата. Поддържа, че в изпълнителното производство е искала да бъде приложен чл.454, ал.1 ГПК и е обжалвала отказа на съдебния изпълнител пред Ловешкия окръжен съд с искане за спиране на изпълнителното производство. С решение № 236/21.11.2025 г. по ч. гр. д. № 644/2025 г. на Ловешкия окръжен съд искането е оставено без уважение. Поддържа, че е налице ново писмено доказателство, което имало значение за правилността на атакуваното съдебно решение. Това било издаденото удостоверение от 08.12.2025 г. на РУ-Троян с рег. № 359000-124/5, от което ставало ясно, че на 07.11.2025 г. е било образувано досъдебно производство на основание чл.194, ал.1 НК по жалба на К. С. от 01.09.2025 г., в която се сочи, че от банковата сметка на майката на двете сестри-съделителки /която е била в коматозно състояние след 10.08.2021 г. до датата на смъртта си/ са били изтеглени на два пъти суми от по 2000 лв. и 7000 лв. и прехвърлени по сметка на съделителката П. П. М.. Твърди се, че са налице основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение за извършване на делбата на наследствения апартамент в [населено място] поради: налични писмени доказателства, непредставени на съда от защитника на молителката; решение № 236/21.11.2025 г. по ч. гр. д. № 644/2025 г. на Ловешкия окръжен съд, както и удостоверението за образуване на досъдебно производство. Развити са подробни доводи в подкрепа на виждането, че съдебното решение по извършване на делбата е неправилно. Представени са и писмени доказателства за здравословното състояние на молителката, за монтиране на надгробен паметник, за предоставяне на телефонни услуги, нотариален акт, от който произтича съсобствеността. Ответницата в производството П. М. Б. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита следното: Основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. И трите групи доказателства, на които се позовава молителката, не отговарят на посочените условия. Доказателствата, за които се твърди, че обуславят възлагане на делбения имот на молителката по реда на чл.349, ал.2 ГПК, но не са представени на съда от нейния пълномощник, не отговарят на изискването на чл.303, ал.1, т.1 ГПК да са нови – такива, които да не са били известни при разглеждане на делото или с които страната да не е могла да се снабди своевременно. Става въпрос за удостоверение № 727000-18 от 02.02.2022 г. на МВР-Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението-Троян“, според което на 01.08.2010 г. в 01,20 часа в РСПБЗН-Троян е получен сигнал за пожар в къща, намираща се в Троян,[жк], като произшествието е посетено на 01.08.2010 г. от два екипа на РСПБЗН-Троян с два пожарни автомобила. Според молителката това доказателство удостоверявало, че тя няма друго жилище като предпоставка за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК. При положение, че според самата молителка не е било направено искане по чл.349, ал.1 ГПК и не са били представени доказателства, обосноваващи това основание за възлагане, влязлото в сила решение не може да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на това основание. Не се твърди и не се касае да нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Решение № 236/21.11.2025 г. по ч. гр. д. № 644/2025 г. на Ловешкия окръжен съд, както и удостоверението за образуване на досъдебно производство по жалба на молителката за теглени от нейната сестра средства от сметката на майка им не отговарят на другото изискване на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – да са от съществено значение за изхода на делбеното производство. И двете доказателства са неотносими към делото за делба във втората му фаза и по-конкретно – с избора на способ за извършване на делбата. Що се отнася за основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК – то е налице, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които се основава решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. В настоящия случай молителката се позовава на това основание, но не сочи някое от обстоятелствата, посочени в него, нито пък доказателства за настъпването му. Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл.303 и чл.304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл.306, ал.1 за редовност на молбата за отмяна / т. 13 от Постановление № 2/77 на ПВС /. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. В настоящия случай молителката се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, но не твърди да са налице доказателства, които отговарят на изискванията на закона. Не се твърди наличието на нови доказателства, които хем да не са били известни към момента на разглеждане на делото във втората фаза на делбата, хем да имат значение за избора на способ за извършването й. Към молбата за отмяна са представени и редица писмени доказателства, които изобщо нямат връзка с правните въпроси, които се разрешават във втората фаза на делбата. Изобщо не се твърдят обстоятелства и писмени доказателства, кореспондиращи с основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Ето защо молбата за отмяна се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,