Определение № 4179 от 13.08.2026 г. на ВКС по д. № 1272/2026 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Постъпила е молба от касатора по делото „Шишеджам Аутомотив България“ЕАД, [населено място] за връщане на внесеното обезпечение за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение по гр.д. №319/25 г. на ОС Търговище, в размер на 16 436, 19 лв. С определение на ВКС по настоящото дело от 18.05.26 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Молителят твърди, че е превел пълната присъдена с решението сума от 12 352,80 евро по образуваното от ищеца Б. Х. изп.дело №271/26 г. на ЧСИ Г. С., с което е изплатил дълга си. Ответникът по молбата Б. Х. я оспорва като неоснователна. Твърди и представя доказателства, че след образуване на изп. дело №271/26 г. молителят/ длъжник по делото/ се е снабдил с обезпечителна заповед за спиране на изпълнението по изпълнителното дело, поради което той като взискател не е получил присъдената му с решението на ОС Търговище сума, обезпечена по реда на чл.282, ал.2 ГПК, за събиране на която е образувано изпълнителното дело. Третото лице – помагач ЗК „Уника“ АД намира молбата за основателна, защото обезпечението подлежи на освобождаване, когато е доказано, че обезпеченото вземане е принудително събрано или доброволно изпълнено, с което целта на обезпечението е постигната, както е в случая. При тези данни ВКС намира молбата за неоснователна. Съгласно чл. 282,ал.5 ГПК, обезпечението се освобождава в случаите, когато искът за обезпеченото вземане бъде отхвърлен или ако производството по този иск бъде прекратено. По аргумент за противното, при уважаване на иска внесената като обезпечение сума не подлежи на връщане. Тя се задържа и продължава да обезпечава изпълнението на присъденото вземане, като право да я получи има кредиторът по влязлото в сила решение, докато вземането му не бъде удовлетворено, а не длъжникът. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.