Определение № 7350 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5986/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Т. Н. Т. против определение № 4745 от 22.04.2026 г., постановено по адм. д. № 2830/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответникът – кметът на район „Северен“- община Пловдив не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Пловдив отхвърля искането на жалбоподателя за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности по подадена частна жалба против определение № 1997 от 28.02.2025 г. постановено по делото. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. В случая не са налице изискванията на чл. 46, ал. 4 ГПК за възстановяване на срока за обжалване, а и твърдения в тази насока липсват. Съобщението за отстраняване на нередовността на жалбата е връчено на адреса за призоваване, посочен от жалбоподателя. След невъзможност за връчване на съобщението и направена справка за постоянен и настоящ адрес е резпоредено съобщението да се връчи по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК. Уведомлението за това е поставено на 28.05.2025 г. Тези факти са удостоверени от връчителя по надлежния ред. Доказателствената сила на уведомлението, приложена по делото не е оборена. Следователно в случая не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 4 ГПК, не са ангажирани и доказателства, установяващи, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее – чл. 64, ал. 2 ГПК. Доводът в касационната жалба, че не е проведено открито съдебно заседание, съгласно изискването на чл. 66, ал. 1 ГПК, е неоснователен. Видно от приложените по делото протоколи е, че са проведени четири заседания по искането за възстановяване на срока за отстраняване на нередовността на жалбата. Независимо от това доказателства, установяващи правно релевантни факти за възстановяване на срока не са ангажирани. Фактът, че на Т. Т. е отказано предоставяне на безплатна правна помощ не е предмет на настоящото производство и не може да бъде обсъждан. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,