Решение № 8448 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7214/2009 г.

Решение № 8448 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7214/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила обща касационна жалба от Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Монтана, гр. Монтана и Министерството на земеделието и храните, гр. София, чрез процесуалния си представител Иво Валентинов Иванов - Главен юрисконсулт, срещу Решение от 11.03.2009 г. на Административен съд гр. Монтана по адм. дело № 573/2008 г. Касаторите считат, че така постановеното решение противоречи изцяло на разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, тъй като по делото са се събрали достатъчно доказателства, които по безспорен начин доказват, че регистрите на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ предоставени на комисията за обсъждане, са част от одобрената и влязла в законна сила Карта на възстановената собственост за съответната община, каквото е изискването на чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Считат, че оспорения административен акт е правилен и законосъобразен, тъй като при постановяването му комисията се е съобразила с влязлата в сила Карта на възстановената собственост /КВС/ и извлечението от регистъра към нея, предоставен на комисията, а твърденията, че имотите в действителност са гори и неправилно са включени в КВС като земеделски земи е неотносимо за спора. По тези и други подробно развити съображения молят решението на Административен съд гр. Монтана да бъде отменено като неправилно и бъде постановено ново, с което да се отхвърли иска на Държавна агенция по горите против протоколно Решение № 1/18.08.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 75/21.08.2008 г. на Директора на Областна дирекция по Земеделие - Монтана като неоснователен и потвърден издадения административен акт. С Определение № 14344 от 27.11.2009 г. тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение е оставил без разглеждане поради просрочие касационната жалба на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Монтана, гр. Монтана, срещу решението от 11.03.2009 г. на Административен съд - Монтана, II състав, постановено по адм. дело № 573/2008 г. и е прекратил в тази част производството по адм. дело № 7214/2009 г. по описа на Върховния административен съд. Определението не е обжалвано с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, поради което е влязло в сила и предмет на разглеждане е само касационната жалба на Министерството на земеделието и храните срещу решението от 11.03.2009 г. по адм. дело № 573/2008 г. на Административен съд - Монтана, II състав. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът на този касатор поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представени са писмени бележки. От ответника - Изпълнителна агенция по горите, гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител са постъпили писмени бележки, в които се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на Административен съд - Монтана като правилно и законосъобразно, и изцяло съобразено с доказателствата по делото, да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Монтана, гр. Монтана не взема изрично отношение по жалбата, но предвид факта, че и той е бил касатор, очевидно не я оспорва и също иска да бъде уважена. Заинтересованите страни - Кмета на Община Бойчиновци и Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр. София, не заявяват становища. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му и следва да се остави в сила. Касационната жалба на Министерство на земеделието и храните е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение от 11.03.2009 г. по административно дело № 573/2008 г., в производство по чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ , във връзка с чл. 45в от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - Монтана, II състав ОТМЕНЯ като незаконосъобразно протоколно решение № 1/18.08.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 75/21.08.2008 г. на Директора на ОД "Земеделие" - гр. Монтана, в което съгласно приложение 1 към раздел I, са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землището на с. Ерден, а в приложение 1 към раздел II, са определени имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в частта досежно имоти № 000554, № 000555, № 000840 и № 000917, неправилно включени в КВС и регистрите към нея като земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, респективно неправилно включени в оспореното протоколно решение; ВРЪЩА административната преписка на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона и ОСЪЖДА Държавна Агенция по горите да заплати в полза на бюджета на съдебната власт 150 лева, представляващи разноски за назначаване на експертиза. Така постановеното съдебно решение не е обжалвано пред ВАС с касационна жалба в частта му с осъдителния диспозитив, поради което в тази си част същото е влязло в сила и спорът не може да бъде разглеждан и пререшаван. Държавната агенция по горите, която е жалбоподател в първоинстанционното производство не е внесла своевременно депозит за поисканата от нея съдебно-техническа експертиза, която е била допусната от съда и изпълнена от вещо лице инж. Стефка Цекова - лесовъд. Предмет на касационна проверка е решението в частта му по първия и втория диспозитив, а именно в които съдът е отменил частично оспорения пред него административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания. В тази си обжалвана част, съдебното решение е неправилно. При правилна правна квалификация на спора и напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, е достигнал до погрешен правен извод, че оспореното протоколно решение, макар и издадено от компетентен орган - комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на директора на ОД "Земеделие", в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му, не е съобразено с материалния закон и противоречи на целта на същия доколкото в него са включени имоти, представляващи гори по смисъла на ЗГ (Закона за горите), които неправилно са включени като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Затова след отмяната на това решение съдът е върнал преписката с указание за изключване на тези четири имота от решението и предоставянето им на държавата за стопанисване и управление по реда на чл. 14а от ЗВСГЗГФ, а впоследствие и причисляването им към ДГФ по реда на § 72 от ПЗР на ЗИД на ЗГ. Както изводите, така и указанията на съда са незаконосъобразни. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ към Министерския съвет (преобразувана съгласно ПМС № 246 от 15 октомври 2009 г. в Изпълнителна агенция по горите към Министъра на земеделието и храните) е оспорила пред Административен съд - Монтана протоколни решения на комисия по чл. 19, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, назначена със Заповед № 61А-2/16.06.2008 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Монтана, а именно - протоколно решение № 1/18.08.2008 г. и протоколно Решение № 3/18.08.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрени съответно със Заповед № 75/21.08.2008 г. и Заповед № 77/21.08.2008 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Монтана. С определение от 10.11.2008 г. съдът е постановил разделяне на производството на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК , във връзка с чл. 144 от АПК, тъй като се обжалват два различни административни акта, като предмет на адм. дело № 573/2008 г. е останала законосъобразността на протоколно решение № 1 от 18.08.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 75/21.08.2008 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Монтана, отнасящо се до имоти в землището на с. Ерден, община Бойчиновци. Другото протоколно решение № 3 от 18.08.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 77/21.08.2008 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Монтана, отнасящо се до имоти в землището на с. Мърчево, община Бойчиновци е предмет на друго административно дело и макар, че по настоящото има събрани доказателства, включително и съдебна лесотехническата експертиза, по отношение на тези имоти не следва да се правят никакви правни изводи, защото в противен случай се излиза извън предмета на делото, което е недопустимо. Всъщност основният спор по този вид дела е дали имотите са гори по смисъла на чл. 2 от Закона за горите (ЗГ) или са земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Приложимата за тези казуси (вкл. и настоящия) нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в чл. 45в и чл. 45г от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". Съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тази разпоредба следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП). Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, Лесоустройствените планове и Лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в административното производство. Правнорелевантните факти са дали имотите, които жалбоподателят пред първата инстанция, а сега ответник пред настоящата, определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. Следва да се отбележи, че ако има грешки в самата КВС или закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд, то редът за отстраняването им не е чрез обжалване на протоколните решения на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрени със заповед на Директора на съответната Областна дирекция "Земеделие". За производство с такъв характер са относими данните за имотите, отразени в КВС, а не данните за имотите по ЛУП. В конкретния случай самият Административен съд - Монтана е констатирал, че комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно, че е съобразила решението си с извлеченията от регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и с КВС за посоченото землище в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, като при изготвяне на протоколното решение са използвани данните взети от приетата през 2003 г. съвместна карта на цифровите модели на одобрените и влезли в сила за землището на с. Ерден план за земеразделяне, преработен план за земеразделяне, карта на съществуващи стари и възстановими реални граници и карта на възстановената собственост на горите и земите от горския фонд. Приел е също, че в съответствие с нормата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е отбелязан в приложението към протоколното решение и начинът на възстановяване на собствеността за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, така както е отразен в регистъра към КВС. При тези безспорни факти, след като е било установено, че картата на възстановената собственост (КВС), така както е създадена и влязла в сила, е възпроизведена в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, съдът е следвало да отхвърли подадената пред него жалба, а не да изследва въпроса дали правилно или неправилно имотите са отразени (включени) в КВС като гори или като земеделски земи. Изложеното налага съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли като неоснователна жалбата, подадена от Държавна агенция по горите, преобразувана в Изпълнителна агенция по горите в обжалваната част за имотите, посочени в уточнителна Молба вх. № 2747/17.11.2008 г., касаещи землището на с. Ерден, включително и за имот с № 000848, за който съдът няма постановен никакъв диспозитив - нито отхвърля жалбата, нито отменя протоколното решение по отношение на него. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ , във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,