Определение № 3469 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. А. Н. срещу Определение № 297 от 06.02.2026 г. по адм. д. № 79/2026 г. на Административен съд София-област, с което съдът е отхвърлил негово искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GРАМ-2309111 от 07.01.2026 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - София за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б „з“, подб. „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него лек автомобил е сключена от собственика на автомобила веднага след прилагане на мярката, поради което защитеният с предварителното изпълнение обществен интерес не е засегнат. Ответникът – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – София, не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Административният съд е сезиран с жалба на Р. А. Н. срещу Заповед № GРАМ-2309111 от 07.01.2026 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - София за прилагане на ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б „з“, подб. „гг“ ЗДвП. Органът е приложил мярката, след като е установил, че на 07.01.2026 г. Н. като водач на товарен автомобил, собственост на друго лице – Г. Е. Г., е управлявал превозното средство, което е с прекратена регистрация от 28.10.2025 г. поради констатирана липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Установява се от данните по делото, че АУАН серия GА № 5028107 е съставен на 07.01.2026 г. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 07.01.2026 г. и връчена на адресата на същата дата. От приложената по делото застрахователна полица се установява, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за конкретния автомобил е платена на 09.01.2026 г. Жалбоподателят е отправил с жалбата и искане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал по категоричен начин, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Определението е неправилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 07.01.2026 г. за административно нарушение, което е установено на 07.01.2026 г. с АУАН. На 09.01.2026 г. собственикът на автомобила е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, т. е. административното нарушение е било отстранено. Това означава, че към момента на подаване на искането за спиране – 20.01.2026 г., нейното предварително изпълнение не реализира преследваната от закона цел. По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. Следва да се посочи, че допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. Спирането на предварителното изпълнение на административния акт е израз на обезпечителната защита в административния процес, като осуетява осъществяването на правните последици на акта. Спирането на изпълнението привременно брани правната сфера на жалбоподателя, като във всеки конкретен случай съдът съобразява и наличието на специфики в интензитета на въздействие на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение