Определение № 50234 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3373/2022 г.

Образувано по частна жалба с вх. № 6473/29.07.2022 г. подадена от О. А. Е. чрез пълномощника му адвокат С. Д. от АК – Р., против определение № 119 от 11.07.2022 г. по гр.д. № 1263/2022 г. по описа на ВКС, ГК, І г.о., с което на основание чл. 286, ал.1, т.2 вр. чл. 285, ал.3, т.4 ГПК, е върната касационна жалба с вх. № 318 от 31.01.2021 г., подадена от О. А. Е. против решение № 183 от 17.12.2021 г. по в.гр.д. № 311/2021 г. по описа на ОС – Разград. С нея се твърди, че касаторът е изпълнил в срок указанията на ВКС, като е внесъл сумата от 50 лв. в полза на ВКС, и е изпратена в срок чрез посочената на сайта на съда електронна поща, с имейл от адвоката чрез нарочна молба, подписана от адвоката с електронен подпис с приложено сканирано копие на платежното нареждане. Към частната жалба са приложени и документи в подкрепа на твърденията с нея. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна в производството и третото лице-помагач. Частната жалба е допустима, разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното определение, касационният състав на I-во г.о. на ВКС, след допускане до касационно разглеждане на обжалваното въззивно решение, е приел, че макар касаторът О. А. Е. да е бил уведомен надлежно чрез пълномощника адв.С. Д. за указанието на съда за внасяне на държавна такса по касационната жалба, до изтичане на указания срок, не е представи документ за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВКС, и на основание чл.286, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.285, ал.3, т.4 ГПК касационната му жалба следва да бъде върната. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за основателна по следните съображения: От приложените към частната жалба доказателства се установява, че на 17.06.2022 г. от адв.С. Д. са извършени последователно действия по внасяне чрез Изипей по сметка на Върховния касационен съд на сума 50 лева с основание за плащане – държавна такса по гр.д. № 1263/2022 г., подаване на нарочна молба до ВКС, подписана с квалифициран електронен подпис, за уведомяване съда за внасяне на сумата 50 лв. и прилагане документ за това, и изпращането им от адв.С. Д. с имейл чрез електронна поща до електронен адрес на ВКС. Този имейл, обаче, видно от направена служебна справка по повод частната жалба, не е получен в електронната поща на ВКС на 17.06.2022 г. поради грешно посочен адрес на ВКС- посочен грешно като registrj@vks.bg вместо вярно registry@vks.bg, т.е грешка в последната буква в първата част. Така установеното сочи, че указанията на съда по връченото на адв.С. Д. съобщение на 14.10.2022 г.- да се представи в 1-седмичен срок банково бордеро за внесена държавна такса 50 лв., са изпълнени от касатора чрез пълномощника преди изтичане на указания срок, изтичащ на 21.06.2022 г. Обстоятелството, че до постановяване на обжалваното определение, на касационния състав не е станало известно изпълнението поради непостъпване на електронното съобщение на адв.Д. от 17.06.2022 г. в електронната поща на ВКС, не обуславя обратен извод, след като изпълнението в срок е установено. Извършеното от касатора процесуално действие чрез електронна поща представлява използване на електронна пощенска услуга, т.е. представлява подаване на документ по електронен път, който е разрешен от ГПК начин за осъществяване на процесуални действия на страните (чл.62, чл.102е, чл.102ж, чл.102з), наред с другия начин на дистанционно изпълнение – подаване по пощата, двата начина предвидени в чл.62, ал.2 ГПК. Изпълнението на указанията от касатора, направено чрез пълномощника, следва да се счита в срок, след като е направено по електронен път, като по аргумент от чл.62, ал.2 ГПК следва да се приеме, че меродавен е момента на изпращане на електронното съобщение, а не получаването му, при което нормата на чл.62, ал.4 ГПК не е приложима в случая. Ето защо погрешното посочване на електронния адрес на ВКС в изпратения на 17.06.2022 г. имейл от адв.Д., поради което същият не е постъпил на тази дата в електронната поща на ВКС, не се отразява върху спазване на срока с изпращане изпълнението по електронен път (в този смисъл ср. и определение № 426 от 14.10.2016 г. по ч. т. д. № 1594/2016 г., ТК, І т. о. на ВКС, при изпълнение, изпратено по пощата, с грешно посочен адрес на получателя). След като се установи, че касаторът е изпълнил в срок указанието на касационния състав, касационната жалба се явява редовна, и не е били налице основание за връщането й. Обжалваното определение като краен резултат е неправилно, независи от факта, че изпълнението не е било известно на касационния състав по делото, образувано по тази касационна жалба, преди връщането на касационната жалба. Това определение следва да бъде отменено и делото върнато на касационния състав на І г.о., за продължаване на производството по него. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: