Определение № 30 от 16.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 222/2018 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 396 от ГПК по жалба на подсъдимите М. А. П. и Г. Л. П. чрез техния защитник адвокат Н. С. против определение № 485/16.10.2017 г. по внчд № 1258/2017 г. на Софийския апелативен съд /САС/ и по жалба от адвокат Н. С. против определение № 570/27.11. 2017 г. по нчд № 1432/2017 г. на САС. В жалбата на подсъдимите М. П. и Г. П. чрез техния защитник адвокат Н. С. се сочи, че атакуваното определение № 485 от 16.10.2017 г. по внчд № 1258/2017 г. на САС е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправя се искане за неговата отмяна или, алтернативно, за изменение с определяне на обезпечение от друг вид или обхват. В отговор на касационната жалба частният обвинител Я. К. С. чрез повереника си адвокат М. М. оспорва допустимостта и основателността на така изложените претенции. В жалбата на защитника на подсъдимите адвокат Н. С. се изтъква, че определение № 570/ 27.11. 2017 г. по нчд № 1432/2017 г. на САС е недопустимо и неправилно. Излагат се аргументи за липса на компетентност на въззивният съд да се произнесе като контролна инстанция по актове за допускане на обезпечение в наказателния процес извън процедурата за обжалване на присъда. В заключение се настоява обжалваното определение да бъде обезсилено. Прокурорът пледира жалбите да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, установи следното: С определение № 4285/ 03.10.2017 г. по нохд № 3132/2017 г. Софийският градски съд /СГС/, наказателно отделение, тринадесети състав, оставил без уважение молбата на пострадалия Я. К. С. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен по реда на чл. 85, ал. 3 от НПК против подсъдимите М. А. П. и Г. Л. П.. Това определение е обжалвано пред САС, който с определение № 485/16.10.2017 г. по внчд № 1258/2017 г. в процедура на чл. 73 от НПК го отменил и допуснал обезпечение чрез възбрана върху подробно описани недвижими имоти, собственост на подсъдимите. Защитникът на подсъдимите адвокат Х. Г. подал молба за отмяна на обезпечението и с протоколно определение в открито съдебно заседание на 08.11.2017 г. по нохд № 3132/2017 г. СГС отменил наложеното с определение-№ 485/ 16-10.2017 г. по внчд № 1258/2017 г. на САС обезпечение на бъдещ иск срещу М. П. и Г. П.. Последното определение било обжалвано с частна жалба от Я. С. и САС с определение № 570/ 27.11.2017 г. по нчд № 1432/2017 г. го отменил и оставил без уважение молбата на защитника на подсъдимите М. П. и Г. П. адвокат Х. Г.. Жалбите срещу посочените по-горе определения са недопустими поради следните съображения: Относно жалбата на подсъдимите М. П. и Г. П. чрез техния защитник адвокат Н. С. против определение № 485/16.10.2017 г. по внчд № 1258/2017 г. на САС Обжалваното определение е постановено на 16.10.2017 г. и с него, след отмяна на определението на предходната инстанция, с което е оставено без уважение искане за обезпечение на бъдещ иск, е допуснато обезпечение чрез възбрана по отношение на подсъдимите М. А. П. и Г. Л. П. за четири недвижими имоти. Съдът постановил да се издадат обезпечителни заповеди по отношение на всеки от подсъдимите в размер на 200 000 лева и указал на възможността за обжалване съгласно чл. 396 от ГПК. По силата на посочената разпоредба определението за допускане на обезпечение може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за ответника тече от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка. В досието на нохд № 3131/2017 г- по описа на СГС, стр. 223, е приложена молба от 27.10.2017 г. от защитника на подсъдимите адвокат Х. Г., в която се заявява, че по делото са издадени обезпечителни заповеди и се отправят две искания – последните да се връчат срещу подпис на подсъдимите и алтернативно – да се отменят наложените възбрани. Молбата е докладвана и разгледана в открито съдебно заседание в присъствието на подсъдимите на 08.11.2017 г. и с протоколно определение от същата дата съдът отменил наложеното обезпечение. От тези данни става ясно, че подсъдимите и техният защитник са били известени за наложените възбрани най-късно на 08.11.2017 г. когато по тяхна молба и в тяхно присъствие СГС отново се е произнесъл по допуснатото обезпечение. С подаването на молбата и нейното докладване е постигната целта на нарочното съобщение по чл. 396, ал. 1 от ГПК - заинтересованата от обжалване страна е уведомена за подлежащия на обжалване акт и е взела становище по него. Важно е да се отбележи, че подсъдимите не са се възползвали от възможността за инстанционен контрол, а са предпочели да поискат отмяна на обезпечителните мерки. Тяхната информираност е категорично заявена пред съда, поради което не се касае до случайно узнаване по нелегитимен начин. Ето защо настоящият състав намира, че тяхното право на обжалване е възникнало на 08.11. 2017 г. и преклузивният срок за подаване на жалба е изтекъл на 15.11.2017 г. Жалбата срещу определение № 485/16.10.2017 г. по внчд № 1258/2017 г. на САС е постъпила далеч след тази дата – едва на 08.12.2017 г., поради което следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена. Относно жалбата от адвокат Н. С. против определение № 570/27.11. 2017 г. о нчд № 1432/2017 г. на САС. Обжалваното определение е постановено на 27.11.2017 г. и с него е отменено определение от 08.11.2017 г. по нохд № 3132/2017 г. на СГС, с което е отменено наложеното с определение № 485/16.10.2017 г. по нчд№ 1258/2017 г. на САС обезпечение на бъдещ иск по отношение на подсъдимите М. А. П. и Г. Л. П. и вместо него е оставена без уважение молбата на адв.Г., защитник на подсъдимите за отмяна на наложеното им обезпечение с определение № 485/16.10.2017 г. но нчд № 1258/2017 г. на САС. Определението е от категория актове, които не подлежат на касационно обжалване / арг. Тълкувателно решение №2 /2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г., ОСНК/. Поради тази причина то не се съобщава на страните, а жалбата срещу него е процесуално недопустима. Без да необходимо в този казус да се разисква дискусионния въпрос за допустимост на касационния контрол върху обезпеченията в наказателния процес заслужава да се изтъкне, че частната касационна жалба на адвокат Н. С. е постъпила на 11.01.2018 г. т.е след изтичане на седмодневния срок за обжалване на акта на въззивния съд.. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение