Определение № 60281 от 28.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3457/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Д. С. против разпореждане от 24.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 2387/2019 г. от САС, 9-ти състав. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане, съдът е върнал частна жалба, поради неизпълнение в законоустановения преклузивен срок на задължението на жалбоподателя за внасяне на дължимата държавна такса. Разпореждането с указанията за внасяне на дължимата държавна такса е връчено на жалбоподателя на 07.07.2021 г., като в едноседмичния срок по делото липсват данни да е внесена държавна такса по подадената жалба с вх.№ 34710/18.06.2021 г., поради което правилно и законосъобразно съдът е върнал подадената частна жалба. Разпореждането, което се обжалва с настоящата частна жалба не е нищожно, тъй като е подписано от съдия-докладчик по делото, като в неговите правомощия е да следи за редовността на подадената частна жалба, респ. да постанови нейното връщане. Процесуалният закон не предвижда на страната да се връчва подписан съдебен акт от постановилия го съдия, а препис от същия, което в случая е изпълнено, като доводите в тази насока са неоснователни. По всяка подадена от страна по делото частна жалба се дължи внасяне на държавна такса в определения размер, в случая 15 лева. Обстоятелството, че по други частни жалби на същия жалбоподател е внесена държавна такса, не освобождава от това задължение същата страна да внесе държавна такса и по последваща частна жалба. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, като на основание чл.77 ГПК П. Д. С. следва да се осъди да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15 лева за настоящото производство, доколкото по делото липсват данни да е внесена държавна такса. Водим от горното, състав на ВКС