Определение № 94 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 700/2014 г.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 20672 от 07.11.2013 г. постановено по ч. гр. д. № 13460 /2013 г. на Софийски градски съд, а.о., ІІІ – В с-в., действащ като въззивен, с което е оставена без уважение частна жалба на [фирма] срещу разпореждане, с което е уважена молбата на Л. П. П. за незабавно изпълнение, постановено на 09.01.2013 г. по гр.д. № 61848 /2012 г. по описа на Софийски районен съд, І-во г.о., 27 с-в., обективирана в издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл.417 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, като излага основания за това. Насрещната страна Л. П. П. твърди в писмен отговор, че частната жалба е недопустима, т.к. определението на въззивния съд не подлежи на обжалване. Настоящият състав следва да прецени дали частната жалба е допустима, а въпросът дали въззивните определения на въззивния съд по заповедни производства подлежат на касационно обжалване е предмет на разглеждане по т.8. от тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, което е висящо, поради което настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателното дело. Воден от изложеното настоящият състав