Решение № 4600 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11322/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. В. подадена чрез пълномощник адвокат Н. Калчев от АК Пазарджик срещу решение № 6990/04.08.2025 год. постановено по адм. дело № 1043/2025 год. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се правят оплаквания, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Оспорват се изводите на административния съд относно приложението на чл.69 и чл.69б от КСО. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез процесуален представител гл.юрисконсулт К. В.-Минкова в писмен отговор оспорва касационната жалба и намира решението за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. По съображения, че оспореното с нея съдебно решение е правилно, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение № 6990/04.08.2025 год. постановено по адм. дело № 1043/2025 год. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Н. В. В. срещу Решение № 2153-15-61 от 16.04.2025 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата и срещу разпореждане [номер]/протокол № 2140-15-211 от 06.03.2025 год. на ръководител на ПО при ТП на НОИ Пловдив. С разпореждането е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. В. В. на основание чл.69, ал.2 от КСО, чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО и чл.18, ал.4 от НПОС. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ Пловдив, който с решение № 2153-15-61/16.04.2025 год. е оставил жалбата без уважение и е потвърдил разпореждането. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № 2113-14-5483 от 05.12.2024 год. Н. В. В. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69, ал.1 от КСО. Въз основа на представените документи и тяхната преценка длъжностното лице при ТП на НОИ Пловдив е приело от фактическа страна, че Н. В. В. е работила като „кадрови военнослужещ“ и има следния осигурителен стаж за времето от 01.08.2000 год. до 05.12.2024 год.: по чл.69 от КСО 22 год. 02 мес. 29 дни, по чл.104, ал.3, 5, 7 от КСО 01 год. 07 мес. 17 дни, по чл.104, ал.6 и ал.8 от КСО 05 мес. и 21 дни и осигурителен стаж от трета категория в размер на 02 год. 09 мес. 10 дни. Общ осигурителен стаж превърнат по чл.104 от КСО към трета категория 45 год. 08 мес. 11 дни. Навършената възраст към датата на заявлението /05.12.2024 год. / е [възраст]. От правна страна административният орган е приел, че по отношение на В. не е налице хипотезата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, т. к. не е лице, което е работило 10 години при условията на първа категория труд и правилно е преценено от страна на пенсионния орган, че за нея не е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при посочените в нормата предпоставки. Министерски съвет определя кой труд към коя категория спада съобразно характера и особените условия на труд. В т.1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране изчерпателно е посочено кой труд следва да се зачита като такъв от първа категория като служителите по специалните закони изброени в чл.69 от КСО не фигурират сред лицата осъществяващи труд от първа категория. По реда на чл.69, ал.1 от КСО се пенсионират лица-военнослужещи, които имат 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3, т.е. 18 години действително изслужени като военнослужещи и са навършили изискуемата пенсионна възраст независимо дали са мъж или жена, т.е. разпоредбите на чл.69, ал.1 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки обуславящи упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата. Съгласно чл.18, ал.4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж могат да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО като тази разпоредба е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 от КСО и благоприятства лицата, които са полагали труд като военнослужещи и в специалните ведомства, който трябва да бъде зачетен при пенсионирането им поради своя специфичен характер, но който поради определени обстоятелства не е достатъчен за придобиване право на пенсия по чл.69 от КСО. Изключението по чл.18, ал.4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж като по никакъв начин не засяга другия компонент за придобиване право на пения, а именно изискуемата от закона възраст. С оглед на гореизложеното директорът на ТП на НОИ Пловдив е преценил, че г-жа В. няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС допуска отпускане на пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО само за лица, които не са придобили право на пенсия по реда на чл.69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж – под 18 години като военнослужещи или лица в специалните ведомства и под 27 години общ осигурителен стаж. Към датата на подаване на заявлението за пенсиониране лицето има изискващият се осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл.69, ал.1 от КСО, но няма право на пенсия по реда на този текст, тъй като няма изискуемата възраст от 54 години и 02 месеца, а има навършени [възаст]. Лицето няма право на пенсия и по реда на чл.69б от КСО, тъй като същото реално не е работило при условията на първа категория труд, тъй като трудът на военнослужещите не е посочен изрично в НКТП като такъв. Изискването на закона е в смисъл лицата реално да са полагали труд в продължение на 10 години при условията на първа категория, а не трудът им да е приравнен на такъв от първа категория. Решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е обжалвано пред административния съд, който с процесното решение е отхвърлил жалбата. Приел е, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Пръвоинстанционният съд е извършил анализ на нормите на чл.18, ал.4 от НПОС, чл.69, ал.1 и ал.2 и чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО като е приел, че по отношение на чл.69, ал.2 от КСО не са налице условията за отпускане на ЛПОСВ, тъй като лицето няма навършена възраст от 54 години и 02 месеца към датата на подаване на заявлението, а по отношение на чл.69б, ал.1 от КСО е приел, че лицето не е полагало труд при условията на първа категория труд. В тази категория се включват лица, които упражняват тежък труд и чийто живот е изложен на пряка опасност като не фигурират лицата работещи на длъжности и по законите посочени в чл.69 от КСО. Според първоинстанционният съд нормата на чл.18, ал.5 от НПОС следва да се тълкува като предоставяща възможност на лицата, които имат стаж в специалните ведомства, който не е достатъчен за да могат да се пенсионират по реда на чл.69 от КСО, да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО ако обаче са достигнали изискуемата от закона възраст, която в случая е 54 години и 02 месеца. Лицата изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл.69 от КСО закони могат да се възползват от нормата на чл.18, ал.4 от НПОС и да им се отпусне пенсия по чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО само ако не им достига изискуемия осигурителен стаж, но не и изискуемата по чл.69 от КСО възраст. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията в касационната жалба за неправилно прилагане на материалния закон са неоснователни. Първоинстанционният съд е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, въз основа на които е извел обосновани изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства като по установената фактическа обстановка няма спор между страните и е постановен в съответствие с приложимите за спора материалноправни разпоредби. Правилно съдът е приел, че процесният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и обоснован - съдържащ мотиви за издаването си, както и постановен в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилно съдът е преценил, че Н. В. В. не отговаря на материалноправните изисквания на разпоредбите на чл.69, ал.1 от КСО, чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО и законосъобразно и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание. В оспореното решение е посочено, а и се установява от доказателствата по делото, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия - 05.12.2024 год. В. е навършила възраст от [възраст] и има осигурителен стаж от 22 год. 02 мес. 29 дни като кадрови военнослужещ, по чл.104, ал.3, 5, 7 от КСО 01 год. 07 мес. 17 дни, по чл.104, ал.6 и ал.8 от КСО 05 мес. и 21 дни и осигурителен стаж от трета категория в размер на 02 год. 09 мес. 10 дни. Общ осигурителен стаж превърнат по чл.104 от КСО към трета категория 45 год. 08 мес. 11 дни. Разпоредбите на чл.69, ал.1 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки за възникване и упражняване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата. Според предвиденото в приложимата правна норма на чл. 69, ал. 1 от КСО Военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Изискването за посочената по-горе възраст от 52 години и 10 месеца влиза в сила от 01.01.2016 год., а нормата на чл. 69, ал. 9 от КСО предвижда, че от 31.12.2016 год. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Изискуемата възраст за 2024 год. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. По силата на чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Именно лицата изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 от НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 от КСО. На основание чл. 69б, ал. 1 от КСО придобиват право на пенсия лицата, които са работили десет години при условията на първа категория труд, при следните условия: т. 1 (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г. в сила от 1.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете: т. 2: от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на възраст, като в този смисъл условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО от 01.01.2024 г. са за навършени 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете. Следователно, изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б от КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Настоящият състав на съда намира оплакванията в касационната жалба за неоснователни. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесния административен акт е обоснован. При фактите установени по делото правилно съдът е приел, че касаторът не отговаря на материалноправните изисквания на разпоредбите на чл.69, ал. 1 и чл.69б, ал.1 от КСО и законосъобразно му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на посочените основания. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че решението на Административен съд Плевен е постановено при липсата на соченото касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователна. Следва да се осъди Н. В. В. да заплати на НОИ разноски за касационната инстанция в размер на 102, 25 евро за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение