Определение от 06.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3194/2023 г.

Производството е по реда на чл.190 във връзка с чл.196 и чл.166, ал.4 и ал.2 от Аодминистративнопроцесуалния кодекс/АПК/. Подадена е жалба от Сдружение Ловно-рибарско дружество „Елен“ Кюстендил, седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, Сдружение Ловно-рибарско дружество „Сокол-1884-В.Търново“, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, Сдружение Ловно-рибарско дружество „Варна“, седалище и адрес на управление гр.Варна, Сдружение Ловно-рибарско дружество „Сокол“ Оряхово, седалище и адрес на управление гр.Оряхово и Сдружение Ловно-рибарско дружество „Тополовград“, седалище и адрес на управление гр.Тополовград, против разпоредбите на чл.15, ал.1 и чл.19, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за лова и опазване на дивеча. В жалбата е заявено искане за спиране изпълнението на оспорените разпоредби. Жалбоподателите мотивират искането с доводи, че действието на посочените разпоредби биха могли да им причинят значителни или труднопоправими вреди, каквото е изискването на закона. Не твърдят, че такива са понесли до настоящия момент. Считат, че във връзка с посочените разпоредби/ изменени с Постановление № 29 на МС от 22.02.2023 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча, ДВ бр.18 от 2023г./ ще се стигне до постановяване на незаконосъобразни административни актове, до незако носъобразно проведени изпити за придобиване право на лов следствие некомпетентни комисии определени в противоречие със закона. Това от своя страна ще доведе до значителни вреди за участващия в изпита кандидат, за обществото и правовия ред. Ще започнат дълги съдебни процеси за възстановяване на платени суми, членски внос и такси за участие в изпитите. Ответникът- Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител И. Георгиева в съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на особеното искане за спиране изпълнението на атакуваните разпоредби. Счита, че жалбоподателите не са доказали предпоставките на чл.166, ал.2 от АПК, не са доказали какви вреди ще настъпят пряко в правната сфера на ловните-рибарските сдружения. Настоящият съдебен състав счита подадената жалба за допустима, като подадена от лица с правен интерес срещу подзаконов нормативен акт. Допустимо е искането за спиране действието на оспорените разпоредби. Разгледано по същество искането за спиране е неоснователно. При препращането в чл.196 АПК за неуредените случаи в раздел трети от глава десета от кодекса към разпоредбите от раздел първи предпоставките за спиране на действието на оспорен нормативен административен акт по чл.190, ал.1 АПК, са тези за спиране на изпълнението на индивидуалните административни актове по чл.166, ал.2 АПК. Споредчл.166, ал.2 АПК съдът може да спре действието на оспорен подзаконов нормативен акт, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Безспорно в тежест на оспорващия е да докаже предпоставките за спирането. Това означава той да докаже, че от действието на атакуваните разпоредби от правилника за него биха могли да възникнат предвидими имуществени или неимуществени вреди, които са значителни или трудно поправими, т. е. и размер на имуществените вреди. Изложените от жалбоподателите и посочени по-горе обстоятелства във връзка с искането за спиране, според настоящия съдебен състав налагат извод, че жалбоподателите не твърдят и не установява възможното настъпване на вреди от категорията на тези почл.166, ал.2 АПК, които да са в причинна връзка с действието на оспорените от тях разпоредби на подзаконовия нормативен акт. Доколкото не се твърдят конкретни имуществени вреди /загуби или пропуснати ползи/, които действието на атакуваните разпоредби биха причинил на оспорващите, ако те не бъдат спрени, е невъзможно за съда да прецени какъв би бил размера на така твърдените вреди. Що се отнася до твърденията за защитата на обществения интерес следва да се посочи, че възможността регламентирана в чл.190, ал.1 АПК, съдът да спре действието на оспорен подзаконов административен акт с оглед разпоредбата на чл.166, ал.2 АПК, е в защита на интересите на оспорващия, а не в защита на обществения интерес. В случая жалбоподателите твърдят, че вреди биха понесли трети лица, бъдещи участници в изпитите за придобиване право на лов. Вредите следва да са предвидими само в правната сфера на жалбоподателите. В случая нито се твърдят евентуални вреди за дружествата, нито са изложени мотиви или доказателства, които да дадат основание за засягане частния интерес на жалбоподателите, евентуално противопоставянето му на обществения интерес. По изложените съображения искането на жалбоподателите за спиране действието на оспорените от него разпоредби на чл.15, ал.1 и чл.19, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за лова и опазване на дивеча, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Мотивиран така и на основание чл.166, ал.3 АПК във връзка с чл.190 и чл.196 АПК Върховният административен съд, шесто отделение