Определение № 548 от 23.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4828/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№10049/25.11.2019 г., подадена от И. П. И., лично и като управител на „Елина 63“ ООД и М. Г. И., всички от [населено място], срещу определение №485/13.11.2019 г. по ч.гр.д.№4165/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на IV г.о. С обжалваното определение е прието, че „частната касационна жалба е срещу въззивно определение постановено в заповедно производство и следва да се остави без разглеждане. В т.8 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК е прието, че въззивните определения, постановени в заповедно производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него, а заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания и не е "друго производство", свързано с исковия процес. Законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично - чл.396, ал.2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл.540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена. Ето защо, тъй като в случая е постановено определение на въззивен съд по жалба в заповедно производство, то подадената срещу същото частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.“ В частната жалба срещу определението на тричленния състав на ВКС, IV г.о., се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав III г. о. на ВКС е неправилно. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение на състав на IV г. о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с приетото в т.8 от ТР № 4/2013 от 18.6.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС ОСГТК, съгласно което „ Въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.“ В процесния случай се касае за определение, постановено в заповедно производство и разясненията към т.8 от посоченото тълкувателно решение ясно и категорично сочат на необжалваемост на атакувания въззивен акт. Поради това частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,