Решение № 632 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2112/2025 г.

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на С. М. Х. и Н. Х. Х. срещу решение № 528 от 13.11.2024 г. по гр. д. № 20231200501269/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е отменено решение № 8986 от 05.12.2022 г. и допълнително решение № 9167 от 12.10.2023 г., постановени по гр. д. № 902/2020 г. на Районен съд - Гоце Делчев, като вместо това въззивният съд е признал за установено по отношение на С. М. Х. и Н. Х. Х., че А. М. Х., на основание наследство и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, е собственик на 1/6 ид.ч. от нива с площ от 1.979 дка, ІХ категория, находяща се в местността „*“, представляваща имот № * по картата на землището на [населено място], общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград, при граници (съседи): имот № * - нива на [община], имот № * - нива на Ш. М. К., имот № * - нива на А. М. Д., имот № * - пасище/мера на [община], имот № * - нива на З. Ф. Б., и имот № * - нива на наследниците на И. М. Б., който имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-134/07.03.2019 г. на изп. директор на АГКК, адрес на имота: местност „*“, площ на имота: 1979 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: *, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, и на основание приращение е собственик на 1/6 ид.ч. от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 88 кв.м и разгъната застроена площ от 180 кв.м, и е осъдил С. М. Х. и Н. Х. Х. да му предадат владението върху посочените идеални части от описаните поземлен имот и сграда; отменил е нотариален акт № 14, том І, peг. № 442, дело № 9/2019 г., на нотариус В. Б., за 1/6 ид.ч. от описаните по-горе нива и построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда. Жалбоподателите считат, че въззивното решение е постановено по нередовна искова молба; твърдят, че изводите на съда по направеното от тях възражение за придобивна давност са формирани при неправилен и необоснован анализ на събраните доказателства. Насрещната страна оспорва жалбата. С определение № 1691 от 01.04.2026 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело, ВКС е допуснал касационно обжалване на решение № 528 от 13.11.2024 г. по гр. д. № 20231200501269/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която, след като е отменено първоинстанционното решение, са уважени исковете на А. М. Х. срещу С. М. Х. и Н. Х. Х. по чл. 108 ЗС и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за 1/6 ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 88 кв.м и разгъната застроена площ от 180 кв.м, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. *, обл. *, както и в частта, с която в полза на А. М. Х. са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 570 лв. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите, отнасящи се до задълженията на въззивния съд да направи задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното: А. М. Х. се явява собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от описания по-горе поземлен имот. Спорно е дали С. М. Х. и Н. Х. Х. са придобили по силата на давностно владение построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. Окръжен съд – Благоевград е приел, че по делото не се установява промяна в намерението им да владеят не само собствената си идеална част, но и идеалните части на останалите сънаследници (в това число на А. Х.), по отношение на които имат само качеството на държатели. Намерил е, че от С. М. Х. и Н. Х. Х. са били извършвани само действия на обикновено управление, както и че не са налице доказателства за случай, при който те да не са допускали А. Х. в имота или да са заявили ясно, че считат този имот само за свой, а не за собственост на всички наследници. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Утвърдената практика на ВКС, вкл. визираната от жалбоподателите, приема, че съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото относими и допустими доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка. По правилността на въззивното решение: В случая Окръжен съд – Благоевград не е взел под внимание и не е анализирал съобразно задълженията си събраните по делото писмени и гласни доказателства конкретно относно владението на процесната сграда, като по този начин е действал в нарушение изискванията на ГПК и съдебната практика. По делото по категоричен начин се установява от удостоверение за търпимост № 150/11.12.2018 г., издадено по молба на С. Х., и документите към него, както и от показанията на свидетелите Ф. Х., Н. Д., Р. К. и С. Б., преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, че процесната сграда е била построена именно от С. М., още преди възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ с решение № 1244/13.08.1996 г. на ПК – [населено място]. Същият я е построил, тъй като преди това изгорял домът, в който живеел, и от построяването й я ползвал като своя за задоволяване на жилищните си нужди, като всички в селото знаели, че това е къщата на С.. В тази връзка от особено значение са показанията на свидетелката Ф. Х. – дъщеря на ищеца и племенница на ответника по исковата молба, която изрично заявява пред съда, че баща й не е имал претенции за къщата, а само за земята. Самият А. Х., разпитан по реда на чл. 176 ГПК, я нарича „къщата на брат ми“. Установява се, че в къщата е живяла и майката на А. и С., тъй като последният и съпругата му са се грижили за нея. От така изложеното следва, че към началния момент, от който С. Х. се позовава на придобивна давност (13.08.1996 г.), той е упражнявал фактическа власт върху процесната постройка, като същевременно явно и несъмнено е демонстрирал намерението си да я свои, което е могло да бъде възприето от всички в селото, както и от останалите съсобственици, вкл. А. Х.. Налице са, следователно, признаците на осъществявано владение; същото без прекъсване е продължило повече от 10 години преди предявяване на иска, поради което е осъществено основанието по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване от С. Х. и Н. Х. на притежаваната от А. Х. идеална част. Не се установява от събраните доказателства владението да е било поддържано с насилие. Ирелевантно е дали къщата е била изградена въз основа на отстъпено право на строеж и съответни строителни книжа, тъй като съгласно установената съдебна практика (напр. решение № 195/23.02.2009 г. по гр. д. № 4951/2007 г. на ВКС, І г. о.) незаконността на сградата, представляваща самостоятелен обект на правото на собственост, не е обстоятелство, което сам о по себе си препятства възможността за придобиването й по давност отделно от терена. Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск по отношение на претендираната 1/6 ид.ч. от къщата, като и на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК. Ето защо настоящият съд следва да отмени въззивното решение в частта, в която то е допуснато до касационно обжалване, и да постанови друго за отхвърляне на иска. Жалбоподателят има право на направените за всички съдебни инстанции разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, възлизащи общо на 1623 евро – 900 евро за първата съдебна инстанция, 690 евро за втората и 33 евро за производството пред ВКС (липсват доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция). В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното пред Районен съд – Гоце Делчев възражение на А. Х. за прекомерност на заплатеното на пълномощника на С. Х. и Н. Х. адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв. Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес, извършените от пълномощника процесуални действия, продължителността на процеса. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,