Определение № 135 от 20.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 175/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.248, ал.1 ГПК. С решение №202/17.7.2014 г. по гр.д.№191/2014 г. Великотърновския апелативен съд е осъдил [фирма] – В. Т., да заплати на Я. Д. Д. разноски за въззивната инстанция в размер на 4966,44 лева. Със същото решение Я. Д. Д. е осъдена да заплати на И. п." Е. – В. Т., деловодни разноски за същата инстанция в размер на 6983,69 лева. С решение №242/24.9.2014 г. по същото дело, по молба на Я. Д. Д., въззивната инстанция е оставила без уважение молба, като е приела, че същата е неоснователна, а възражението за прихващане не може да се направи, тъй като активното вземане не е ликвидно и изискуемо, т.е. да е установено по основание и размер и да е настъпил падеж. Срещу решението на въззивната инстанция е подаде частна жалба, вх.№5047/28.11.2014 г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност, и се сочи че е било искано присъждане на разноски по компенсация, а не е било направено възражение за прихващане. Моли се за присъждане на разноски на ищцата, съответно 7042,42 лева за първа инстанция и 1337,11 лева за въззивната. Ответникът по частната жалба [фирма] – В. Т., посредством процесуалния си представител – адв. С. М.,. Претендират се разноски за настоящото производство. е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство, намира, че същата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна. Въззивната инстанция неправилно не е извършила прихващане между направените от страните разноски, с оглед изхода от материалноправния спор. Съобразно него на ответника по исковата молба, който е обжалвал първоинстанционното решение в неговата цялост и е направил разноски в размер на 11036,12 лева, му се следва сумата 3630 лева, а на ищцата, при направени разноски в размер на 7400 лева, се следва сумата 4970 лева. При направено прихващане между двете суми, на ищцата следва да й се присъдят разноски в размер на 1340 лева. Неоснователно е искането на ищцата за присъждане в нейна полза на разноски за първата инстанция в размер на 7042 лева. От първоинстанционното производство, след приключване на производството пред въззивната инстанция на нея са и останали присъдени разноски в размер на 10397 лева. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,