Определение № 2368 от 08.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1225/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Вилерой & Бох България“ АД против решение №296 от 17.11.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №194 по описа за 2025 г. на Габровския окръжен съд, I състав, с което е обезсилено решение № 19 от 15.01.2025 г. по гр. д. № 985 по описа за 2021 г. на Габровския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. П. Г. против „Идеал Стандарт –Видима“ АД искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за заплащане на 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от професионална болест и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на 3 916 лв. обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.05.2020 г. до 4.3.2021 г.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение-основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. По кой ред следва да бъде реализирана отговорността на работодател за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от професионална болест, довела до трайно намалена работоспособност, включително до 50%- чл.200 или чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД?

2. Какво е решението, постановено при неправилна правна квалификация на претендираното спорно право-недопустимо или неправилно?

3. Длъжен ли е въззивният съд да разреши спора по същество при произнасяне на първоинстанционния съд по твърдените от ищеца факти и петитум, но при неправилна правна квалификация на исковете, дадена от долустоящия съд?

В. П. Г. застъпва становището, че няма основание за допускане на решението на Габровския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорват касационните жалби и по същество.

Касационната жалба срещу решението на Габровския окръжен съд е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В. П. Г. е изложил в исковата молба, че по силата на трудов договор от 30.01.2007 г. до прекратяване на трудовото правоотношение през 2018 г. е работил като полировач на метал и заради условията на работа се е разболял от вибрационна болест, причинила 30 % намалена работоспособност. Ето защо е поискал дружеството-работодател да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и 3 916 лв. обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.05.2020 г. до 4.3.2021 г. В решение № 19 от 15.01.2025 г. по гр. д. № 985 по описа за 2021 г. Габровският районен съд е приел, че правното основание на иска за главницата е чл.200 от КТ и поради липса на експертно решение на ТЕЛК, установяващо професионалния характер на заболяването, е отхвърлил предявените искове.

Габровският окръжен съд е приел, че правната квалификация на предявения иск за главницата е чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД. Тази квалификация е била дадена от първоинстанционния съд в доклада по делото, но въпреки това е било постановено решение по иск с правно основание чл.200 от КТ. Освен това при обжалване на определението, с което е определена подсъдността на делото на Габровския районен съд, Великотърновският апелативен съд е счел в определение № 247 от 21.05.2021 г. по в.ч. гр.д. №177/2021 г., че не е налице нито една от хипотезите на чл.200, ал.1 от КТ. Затова въззивният съд е достигнал до извода, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което неговото решение е недопустимо и го е обезсилил, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

От изложеното дотук се установява, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд поради противоречие между дадените от този съд разрешения на въпросите на касатора и практиката на ВКС. Като е счел, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди от професионално заболяване срещу работодателя следва да се квалифицира по чл.45 във връзка с чл.49 от ЗЗД, въззивният съд е възприел разрешение на първия въпрос, което противоречи на т.3 на ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г.на ОСГК на ВС, според която пострадалият работник при условията на чл. 200 от Кодекса на труда не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД. Констатацията, че не е налице нито една от хипотезите на чл.200, ал.1 от КТ влиза в колизия с възприетото в решение № 286 от 16.07.2010 г. по гр.дело №69/2009 г. на IV ГО на ВКС принципно корективно тълкуване на чл.200 от КТ, според което работникът или служителят може да търси обезщетение за причинените вреди от професионална болест, довела до трайна нетрудоспособност и под 50 процента. Противоречие с практиката на ВКС е налице и при отговорите на втория и третия въпрос на касатора. Въззивният съд се явява втората първа инстанция, която следва да разреши спора по същество. При констатирана неправилна квалификация на иска от първата инстанция първоинстанционното решение не е недопустимо поради произнасяне по непредявен иск, а би могло само да бъде неправилно. Въззивният съд е този, който следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, без да има правомощие да обезсилва първоинстанционното решение под предлог, че произнасянето е по непредявен иск. В този смисъл е многобройната и последователна практика на ВКС, съдържаща се в решения № 317 от 27.06.2012 г. по гр.д.№ 117/2012 г. на IV ГО на ВКС, цитираните в него решения на ВКС № 45/ 20.04.2010 г. по т.д.№ 516/ 2009 г. на II ТО, № 539/ 13.12.2011 г. по гр.д.№ 1844/ 2010 г. на ІV ГО, № 71/ 23.02.2012 г. по гр.д.№ 594/ 2011 г. на ІV ГО, № 223 19.06.2013 г. по гр.дело №1006 / 2012 г. на IV ГО, № 50051 от 19.04.2023 г. по г.д.N.1156 по описа за 2022 г. на III ГО и много други.

Противоречието на решението с практиката на ВКС не е квалифициран порок, който води до очевидна неправилност, тъй като не се установява единствено от съдържанието на въззивното решение. За целта е необходимо не само да се извърши преглед на решението, но и да се анализира приложимата практика на ВКС, поради което това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение