Определение от 24.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12127/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. Г. Т., чрез процесуалния му представител адв. Русанова, против решение № 22882 от 08.11.2024г., постановено по адм.д. № 4055/2024г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против писмо изх. № РК – 220 – 00 - 851 от 14.02.2024г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с която на основание чл. 166 ал. 7 във връзка с чл. 166 ал. 1 т. 1 ЗУТ е отказано издаването на удостоверение за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор от физическо лице на жалбоподателя. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното съдебно решение, като постановено при неправилното приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Настоящото произнасяне е по направено с касационната жалба искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267 от Договора за функциониране на европейския съюз /ДФЕС/ по следните въпроси: 1. Чл. 56 от ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че изисква от държавата – членка, въвела ограничителна правна уредба, да докаже наличието на конкретни цели, годни да обосноват всяко ограничение на гарантирана в ДФЕС свобода?; 2. При положителен отговор на първия въпрос, чл. 56 от ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата да ограничава упражняването на права, въведено в националното законодателство, противоречащо с посочената основна свобода?; 3. При положителен отговор и на втория въпрос, чл. 56 от ДФЕС трябва ли да се тълкува като задължаващ национален съд да съобрази всички последици, произтичащи от пропуска на държавата да докаже наличието на легитимни цели, обосноваващи въведеното ограничение?; 4. Допускат ли принципите на правна сигурност и оправданите правни очаквания ситуация, като разглежданата в главното производство, която повече от 20 години след въвеждане на закон държавата внезапно започва да го тълкува по нов начин, като въз основа на новото тълкуване лишава лица от упражняване на свободна професия, сред които е и жалбоподателят? Ответникът началникът на ДНСК с писмен отговор на касационната жалба изразява становище по искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз /СЕС/, като излага съображения за неговата неоснователност. По искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с въпроси така както са формулирани в касационната жалба и пресъздадени по – горе, настоящият състав намира, че искането следва да се остави без уважение по следващите съображения. Съгласно чл. 267 ал. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), СЕС е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на ДФЕС и валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Тази възможност е уредена и във вътрешното право, а именно чл. 629 ал. 3 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК, според който „Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение“. Видно от цитираното съдът е задължен да отправи запитване, ако решението е окончателно, с изключение обаче на случаите посочени в нормата, а именно когато има предишно произнасяне по въпроса на СЕС или когато нормата е толкова ясна, че тълкуването й не буди съмнение. Първата предпоставка обаче за отправяне на запитване е, искането да е в обхвата на чл. 267 от ДФЕС, а именно да касае приложимостта и тълкуването на ДФЕС, което се изразява в поставянето на въпрос за тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, който е необходим за решаването на главния спор. В настоящия случай за правилното решаване на конкретния правен спор не е налице необходимост от сезиране на СЕС по поставените в частната жалба въпроси с искане за тълкуване на чл. 56 ДФЕС в контекста на твърдението на жалбоподателя, че в националното законодателство е въведена ограничителна правна уредба, противоречаща на гарантираната в договора свобода за предоставяне на услуги, свързана с признаването на професионалните квалификации в рамките на общността. Отрицателните предпоставки за отправяне на преюдициално запитване са посочени в нормата на чл. 629 ал. 3 ГПК, а именно когато има предишно произнасяне по въпроса на СЕС или когато нормата е толкова ясна, че тълкуването й не буди съмнение. Нормата на чл. 56 ДФЕС има следното съдържание „В следващите разпоредби се забраняват ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите-членки, които са се установили в държава-членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите. Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да разширят обхвата на прилагането на разпоредбите на тази глава по отношение на граждани от трети държави, които предоставят услуги и които са се установили на територията на Съюза“. На първо място видно от цитираната норма е, че съдържанието й е пределно ясно с оглед на пределите на допустимите по нея и в по следващите я разпоредби. Същото се отнася и до посочените в касационната жалба /в частта на изложените мотиви за незконосъобразност на оспореното съдебно решение, предмет на производството по делото/ норми от Директива 2005/36 на Европейския парламент и на Съвета от 07.09.2005г. относно признаването на професионалните квалификации, са също достатъчно ясни и недвусмислени и не се нуждаят от тълкуване, за да бъде решен поставения за разглеждане в настоящото производство спор. Най – накрая поставените в касационната жалба въпроси по съществото си не се отнасят до тълкуване съдържанието на чл. 56 ДФЕС, а са относими към проверката на действията на националния съд по конкретното дело и на правния резултат по него в контекста на цитираната разпоредба и приложимото национално право. Поради гореизложеното настоящият състав намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване не следва да бъде уважено.