Решение № 4215 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6595/2014 г.

Решение № 4215 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6595/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Спас Антонов Благов от гр. София срещу решение № 1797/20.03.2014 г., постановено по адм. дело № 11060/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1301162/3.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1538 от 9.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. София при ЦУ на НАП. Развива съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, иска отмяната му и връщане на делото за ново произнасяне или алтернативно постановяване решение по същество като се отмени атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Шейретов, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил акт за прихващане или възстановяване № 1301162/3.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1538 от 9.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. София при ЦУ на НАП, с който е отказано прихващане или възстановяване на суми. За да отхвърли жалбата съда е приел, че обжалваният АПВ е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. В мотивите на оспореното решение съдът е разгледал хронологията на събитията във връзка с подадено от касатора искане вх. № 221800070/28.06.2013 г. за възстановяване на недължимо платени суми за данък общ доход /ДОД/ в размер на 299,25 лв., определен в резултат на изплатено обезщетение по чл. 225 от КТ. Съдът е приел, че спорният въпрос се свежда до това, следва ли да се разглежда изплатената на жалбоподателя сума в размер на 3 150 лв. представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, като доход от трудово правоотношение по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ и попада ли тя на основание чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ в обхвата на необлагаемите доходи. Първоинстанционият съд е счел, че облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Обезщетенията по КТ, които не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения, са определени в чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ, но сред тях не е посочено обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. Следователно, по отношение на посоченото обезщетение не намира приложение нормата на чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ и то не се включва в регламентираните с нея обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, които са необлагаеми. Всички тези констатации и изводи са мотивирали съда да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 128, ал. 1 от ДОПК за извършване от страна на органите по приходите на прихващане с недължимо платени суми за данъци, както и суми подлежащи на възстановяване, и в резултат на това да отхвърли жалбата. Решението е правилно. Касационният съд възприема установеното от Административен съд София-град, намира, че на са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство и във връзка с установяване на относимите факти и обстоятелства по делото. В случая спорът между страните е правен, относно наличието на основание за прихващане между дължимо на жалбоподателя обезщетение по чл. 255 от КТ и дължим от него данък общ доход. Този въпрос е останал спорен и е предмет на наведените касационни оплаквания, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни по следните съображения: Съдът е обсъдил доказателствата по делото, съобразил се е с всички данни и е достигнал до законосъобразни изводи. Съдът правилно е приел, че процесният АПВ е издаден във връзка възникнали задължения за авансово и годишно облагане на данък общ доход и той следва да се декларира от лицето - получател на дохода с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, което в случая е направено от ревизираното лице. Дължимото обезщетение по чл. 225 от КТ е във връзка с отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на работника или служителя на предишната работа. Трудовото правоотношение се възстановява в първоначалния му вид, а за времето докато работника или служителя е останал без работа се дължи обезщетение, предвид недопускането му на работа. След отмяна на уволнението, недопускането на работа се явява неизпълнение на задължението по чл. 127, ал. 1 от КТ. Съгласно тълкувателно решение № 2/12.12.2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. отговорността, която е предвидена по чл. 225, ал. 3 от КТ, е договорна, произтичаща от неизпълнение на трудово задължение по възстановеното трудово правоотношение. Предвид изложеното обезщетението се явява заместващо възнагражденията, които е следвало ревизираното лице да получава в периода, в който е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца. Трудовите възнаграждения са облагаеми, поради което и обезщетенията дължими от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението са облагаеми. Следователно правилно съдът е приел, че по отношение на посоченото обезщетение не намира приложение нормата на чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ и то не се включва в регламентираните с нея обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, които са необлагаеми. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени данъци, задължителни осигуровки, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното законодателство, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. В случая липсва установено вземане спрямо НАП за недължимо платени или събрани суми за данъци. При липсата на установено вземане спрямо НАП е неприложима и разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. Разноски: Касационната инстанция не присъжда юрисконсултско възнаграждение на Д "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, тъй като възнаграждението в дължимият му размер е било присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение