Определение № 9399 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9769/2025 г.

Производството е по чл. 166, ал. 3 АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 ЗУТ, образувано по частна жалба на СД „Стил-Мод-Мечта-Йоцова и сие“, със седалище и адрес на управление гр. Дряново срещу определение № 1077 от 06.08.2025 г. по адм. д. № 288/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед № РД-332 от 21.07.2025 г. на кмета на Община Дряново. В жалбата се твърди незаконосъобразност на определението, като се излагат доводи за настъпване на значителни вреди от предварителното изпълнение с оглед дейността на обекта, осъществявана безпрепятствено повече от 20 години, неговото унищожаване при премахването и липсата на приходи от дейността му. Претендира се отмяна на определението със законните последици. По реда и в срока по чл. 232 АПК е постъпило възражение от ответника по частната жалба кмет на Община Дряново, в което се излагат доводи за незаконосъобразност на жалбата и обоснованост и правилност на определението. Претендират се разноски за настоящето производство – 720лв. адв.възнаграждение Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставено без уважение искането на СД „Стил-Мод-Мечта-Йоцова и сие“ за спиране предварителното изпълнение на заповед № РД-332 от 21.07.2025 г. на кмета на Община Дряново, с която е наредено на жалбоподателя да премахне в 10-дневен срок от нейното съобщаване „Преместваем обект – павилион № 8 за търговия“, разположен в района на обръщало /паркинг/ пред Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил", публична общинска собственост, част от общинска пътна мрежа – GAB1115 /I-5 Дряново – кв. Цинга – Дряновски манастир, утвърден с решение № 236/13.04.2007 г. на Министерски съвет на Република България за утвърждаване списък на общинските пътища, който по КККР на гр. Дряново е поставен в поземлен имот с идентификатор 23947.272.454, въз основа на схема № 8/11.12.2017 г. за разполагане на преместваеми обекти в района на паркинга пред Дряновски манастир. Определението е мотивирано с липса на доказателства, обосноваващи визираните в чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК предпоставки. Прието е, че не се сочат нови обстоятелства, възникнали след издаване на оспорената заповед, както и доказателства за настъпване на значителна и труднопоправима вреда, която да е с естество различно от фактическото изпълнение на последиците, разпоредени с оспорената заповед. Определението е правилно и законосъобразно. Предварителното изпълнение на процесната заповед не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 АПК, а е по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, както правилно е приел административният съд, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4 във връзка с ал. 2 на чл. 166 АПК, т. е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". Твърдените от СД „Стил-Мод-Мечта-Йоцова и сие“ вреди не попадат в обхвата на тази разпоредба, тъй като сочат на неудобства, които ще възникнат при изпълнение последиците на заповедта. Не са представени доказателства и за размера на евентуалните вреди, с оглед преценката на тяхната значителност. Освен това от предварителното изпълнение на заповедта не би могло да настъпят труднопоправими вреди, тъй като се касае за преместваем обект, който по своята същност предполага повторно поставяне и ползване по същото предназначение. От друга страна доводите за вероятната основателност на оспорването не са сред основанията по чл. 166 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Евентуалните вреди, за които се твърди, че ще настъпят от фактическото прекратяване на дейността на обекта пък подлежат на възмездяване в самостоятелно съдебно производство, при приключване на делото с евентуална отмяна на заповед № РД-332 от 21.07.2025 г. на кмета на Община Дряново. С оглед на горното, обжалваното определение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно. Искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски в настоящето производство е недопустимо, тъй като това производство няма самостоятелен характер. Разпоредбата на чл. 143 АПК регламентира, че съдебните разходи се присъждат на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, и се дължат от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т. е. дължимостта е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съдът се произнася по искането за разноски при приключване на производството в съответната инстанция /чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК/, т.е. отговорността за разноските се определя с акта, с който се решава материалноправния спор или се слага край на съдебното производство. За да се реализира отговорността за разноски следва самият акт да слага край на делото и с него да приключва съдебното производство пред съответната инстанция, което в случая не е налице, тъй като производството по чл.166 АПК се развива в рамките на основното производство по оспорване законосъобразността на заповедта на кмета. Следователно претендираните от ответникът разноски подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 АПК с приключващият производството съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение