Определение № 2723 от 25.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 825/2025 г.

Производството е по чл. 47 и сл. от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/ във вр. с § 26 от ПЗР към ЗИДЗМТА, обн. ДВ бр. 63 от 2025 г. Образувано е по искова молба вх. № 5284/21.03.2025 г., подадена от Б. С. Л., ЕГН: [ЕГН], едноличен търговец с фирма ЕТ „Л. – Б. Л.“, ЕИК:[ЕИК] срещу „Лено“ АД, ЕИК:[ЕИК], с която е предявен иск за прогласяване за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА /сега – Закон за арбитража – ЗА/, на арбитражно решение от 21.12.2023 г. по арбитражно дело № 52/2023 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация - Пловдив. В исковата молба се твърди, че атакуваното арбитражно решение и книжата досежно неговото връчване били получени от процесуалния представител на ищеца като приложения към отговор на исковата молба, подаден от ответника „Лено“ АД по т.д. № 61 по описа на Окръжен съд – Пловдив, на 14.03.2025 г., от която дата според ищеца за него тече срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. Излага се, че арбитражното решение е връчено на адреса на ищеца на 05.02.2024 г. при съществени процесуални нарушения. По отношение на същото връчване се твърди, че на 07.12.2024 г. /с оглед данните по делото следва да се приеме, че се има предвид същата дата през 2023 г./ ищецът е продал собствения си имот, находящ се в [населено място], [улица], на който адрес се твърди, че му е връчено арбитражното решение. Владението на същия имот било предадено на купувачите към 15.12.2023 г., поради което след тази дата в сградата на посочения адрес пребивавали купувачите на имота. Според ищеца това доказва, че Б. М., която е посочена в разписката, изготвена от призовкаря на ЧСИ К. П. не е живяла или пребивавала на адреса, посочен в призовката, а връчването на лице, което не живее на адреса и освен това е извън кръга на домашните на ищеца и не поддържа връзка с него, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и довежда до нередности на връчването. Ответникът в отговор на исковата молба оспорва допустимостта и основателността на иска, представя доказателства, претендира разноски. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като се запозна с материалите по делото и твърденията на страните намира иска, с който е сезиран за недопустим, като предявен след преклузивния срок, законоустановен в чл. 48, ал. 1 ЗМТА вр. § 26 от ПЗР към ЗИДЗМТА, обн. ДВ бр. 63 от 2025 г. По делото /оригиналът е в арбитражното дело/ е приложена разписка за връчване, според която чрез ЧСИ К. П., на ЕТ „Л. – Б. Л.“, на вписания в търговския регистър адрес на управление – [населено място], [улица], на 05.02.2024 г., е връчено процесното арбитражно решение. Същото е получено от Б. М., посочена в разписката като съпруга на семейни начала. /По същия начин, на същото лице и с посочване на същото качество, на ищеца – ответник по арбитражното производство е връчено и копие от исковата молба, по която е образувано същото./ М. е приела съобщението със задължение да го предаде на адресата. Твърденията и установяващите ги доказателства, че поради продажбата на собствения на ищеца имот на същия адрес, следвало да се приеме, че М. не пребивавала на адреса на връчване, а там следвало да се намират по необходимост купувачите на имота, не са от естество да доведат до претендираното опорочаване на връчването, доколкото се основават само на предположения. По начина, по който е оформено връчването, според настоящия касационен състав същото е редовно извършено, както по отношение на ищеца като физическо лице, така и в качеството му на търговец, доколкото персоналитетът му е един и същ и посоченият адрес е такъв както на физическото лице, така и вписания в търговския регистър адрес на управление на търговеца. Несъстоятелни са твърденията в насока на това, че М. нямала и не поддържала връзка с ищеца от 2019 г. – същата го е представлявала като негов пълномощник в изтъкваната от самия него сделка по продажбата на имота на посочения адрес през м. декември 2023 г., пълномощното й е представено пред нотариуса и е описано в приложения от ищеца към исковата му молба нотариален акт за продажбата и отново М., според представените от самия ищец доказателства, е получила като негов пълномощник продажната цена на имота. Недоумение буди и посочването от страна отново на самия ищец, като адрес за призоваване на същата М. в настоящото производство пак на адреса, на който й е връчено процесното арбитражно решение - [населено място], [улица] – като неин постоянен адрес и като адрес за призоваване в случай, че не бъде открита на посочения /последното само по себе си няма особен смисъл, доколкото двата адреса съвпадат/. В същото време като адреси за призоваване на купувачите на недвижимия имот, които би трябвало според ищеца вместо М. да пребивават на адреса, на който е извършено връчването на арбитражното решение, се посочват други два адреса в [населено място]. Според настоящия касационен състав при така констатираното следва да се приеме, че атакуваното арбитражно решение е връчено на ищеца на 05.02.2024 г., исковата молба като депозирана на 21.03.2025 г. е подадена след изтичането на законоустановения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА преклузивен срок за предявяването на иска, поради което и искът се явява недопустим. Изложеното налага исковата молба да бъде върната, а производството по делото – прекратено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение