Определение № 3848 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3067/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „МЕТРОРЕКЛАМА“ ЕООД, представлявано от управителя К. Иванов, против определение № 691 от 22.01.2024г., постановено по адм. дело № 450/2024г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на посоченото дружество против решение на Съвета на директорите на „Метрополитен“ ЕАД по т. 3 от Протокол № 17/07.12.2023г., и е прекратено производството по делото. С доводи, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – „Метрополитен“ ЕАД представя писмен отговор в срока по чл. 232 АПК, с който взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „МЕТРОРЕКЛАМА“ ЕООД против решение на Съвета на директорите на „Метрополитен“ ЕАД по т. 3 от Протокол № 17/07.12.2023г., с което е обявен конкурс и е одобрена конкурсната документация за отдаване под наем на стационарни рекламно-информационни елементи, обособени в Позиция 1 и Позиция 2, собственост на „Метрополитен“ ЕАД, и на основание чл. 159, т. 1 АПК е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваното решение на Съвета на директорите на „Метрополитен“ ЕАД не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като органите на търговските дружества с държавно, респективно общинско участие в капитала не са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Така постановеното определение е правилно. Законосъобразен е изводът на решаващия съд за липса на годен за оспорване административен акт. Обосновано е прието, че оспорваното решение няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и по същността си е решение на Съвет на директорите на търговско дружество, което нито е властническо волеизявление на орган на власт или натоварен от изрична законова разпоредба с властнически правомощия друг орган, в изпълнение на правомощията му, нито дружеството има качеството на организация по смисъла на §1, т.1 и т.2 ДР на АПК. В случая е съобразена и нормата на чл. 128, ал. 1 АПК, която определя кои дела са подведомствени на административните съдилища и че сред тях не фигурират актовете на търговски дружества. Липсва и изрична законова разпоредба по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, която да оправомощава органите на дружеството с административни правомощия. В този смисъл е и константната съдебна практика: Определение № 3485/21.03.2017г. по адм.д. № 1670/2017г. на ВАС, Седмо отделение; Определение № 3263/06.03.2019г. по адм.д. № 1913/2019г. и Определение № 8544/06.06.2019г. по адм.д. № 6345/2019г. на Четвърто отделение на ВАС, а също и Определение № 14208/23.10.2019г. по адм.д. № 11 483/2019г. на ВАС, Второ отделение и др. Правилно съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2016г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, според което при провеждане на търг или конкурс по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, органите на търговските дружества с държавно участие в капитала не действат като административни органи и съответно издадените от тях актове във връзка с търга или конкурса нямат административен характер и не подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Посоченото тълкувателно решение е относимо и за настоящия случай, независимо че се отнася за дружества с държавно участие, а „Метрополитен“ ЕАД е дружество с общинско участие. За същността на спора е релевантен факта, че и в двата случая се касае за търговски дружества, досежно които е недопустимо по аналогия да бъдат припознати като административни органи и поради това изявленията им не са властническо-разпоредителни по смисъла на чл. 21 АПК, издадените от тях актове, каквито и да са те, не са административни по характер и поради това не подлежат на оспорване по реда на АПК. По изложените съображения решаващият съд е достигнал до правилен извод, че не е налице административен акт, издаден при приложението на Наредбата за реда за учредяване и упражняване правата на общината в публични предприятия и търговски дружества с общинско участие в капитала, приета от Столичния общински съвет с решение № 489 по Протокол № 22 от 22.10.2020г., поради което постановеното определение следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,