Определение № 290 от 07.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 637/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Транс Г. - 777” Е., гр. София срещу определение № 3710 от 27.11.2018 г. по т. д. № 1974/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба за изменение на постановеното по делото решение № 2231 от 21.08.2018 г. в частта за разноските чрез присъждане на сумата 5 795 лв. Частният жалбоподател поддържа, че решаващият състав неправилно е отказал да му присъди разноски за въззивното производство, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че с оглед изхода на делото му се дължат разноски и че липсата на разграничение в договора за правна помощ досежно това, каква част от уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено във връзка със защитата му срещу въззивната жалба на другата страна (ЗД „Б. И.” АД), и каква част – за защитата по депозираната от него насрещна въззивна жалба, не е пречка за присъждането им. Ответникът по частната жалба – ЗД „Б. И.” АД, гр. София – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да остави без уважение молбата на „Транс Г. - 777” Е., гр. София за присъждане на направените във въззивното производство разноски, решаващият състав е счел същата за неоснователна предвид обстоятелството, че в подписания между дружеството и неговия процесуален пълномощник договор за правна защита и съдействие не е уговорено изрично и не е посочено разделно какви са разноските за защитата срещу въззивната жалба на ЗД „Б. И.” ЕАД, от една страна, и разноските за защитата по насрещната въззивна жалба на дружеството-ищец, от друга страна. Поради това и с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът е приел, че е извън правомощията му да извърши посочената преценка и съответно да присъди разноски съобразно изхода на спора и защитения правен интерес по всяка една от жалбите. Настоящият състав намира посочения извод за неправилен. Обстоятелството, че в договора за правна защита и съдействие липсва изрично разграничение между адвокатското възнаграждение за отговора на въззивната жалба на застрахователя и за подадената от ищеца насрещна въззивна жалба, не е основание за отказ да бъдат присъдени на страната направените от нея разноски за въззивното производство. Размерът на адвокатското възнаграждение може и следва да бъде определен съобразно обжалваемия интерес и предмета на отговора и на насрещната въззивна жалба. По-конкретно: Обжалваемият интерес за отговора на въззивната жалба е 148 032.04 лв., т. е. сумата, за която са уважени претенциите по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а за насрещната въззивна жалба – 16 245.08 лв., т. е. сумата, за която тези претенции са отхвърлени. Следователно, съответстваща на този интерес от заплатеното адвокатско възнаграждение 5 780 лв. (претендирано от ищеца и посочено в списъка по чл. 80 ГПК) е съответно: сумата 5 208 лв. – за защитата срещу въззивната жалба на ЗД „Б. И.” АД и сумата 571.57 лв. – за защитата по насрещната въззивна жалба на ищеца. Предвид изхода на делото във въззивната инстанция (потвърждаване на първоинстанционното решение) дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на сумата 5 208 лв. за отхвърлената въззивна жалба на застрахователя, но не и сумата 571.57 лв. – за подадената от него насрещна въззивна жалба, тъй като същата е отхвърлена. Що се отнася до останалите направени разноски, на ищеца следва да бъде присъдена сумата 300 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице, доколкото то е свързано с отхвърлянето на въззивната жалба на застрахователното дружество, но не и сумата 350 лв. – заплатена държавна такса за насрещната въззивна жалба. С оглед изложените съображения, частната жалба е частично основателна, като на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на сумата 5 508 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение