Решение № 5870 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 947/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Е., гражданка на Турция, чрез адв. Т. Лютфиева от САК, срещу Решение № 38259/18.11.2025 г., постановено по адм. дело № 9342/2025г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се становище, че изводът на съда за липса на основания за предоставяне на закрила е необоснован. Твърди се, че неразгледани по същество остават причините, довели до напускане на местоживеенето на С. Е.. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на административния акт. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на С. Е., гражданка на Турция, против Решение № 4382/01.08.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че С. Е., гражданка на Турция, е подала първоначално молба за предоставяне на международна закрила вх. № ПМЗ-ВР-1595 от 02.06.2025 г. на РПЦ – София, отдел „ПМЗ – кв. Военна рампа“. С чуждата гражданка е проведено интервю на 02.06.2025г., от което е установено, че С. Е., гражданка на Турция, е със семейно положение - разведена, религиозна принадлежност - [заличен текст]. В интервюто жалбоподателката заявява, че е влязла легално в България с паспорт и виза през ГКПП „Капитан Андреево“, но не си спомня срока на валидност на визата. Посочва, че не е имала проблеми в Турция поради религия или етническа принадлежност. Като причина за търсената международна закрила сочи [заличен текст], поради което се е развела и напуснала страната си. Твърди, че не се чувства приета в турското общество, че е срещала неодобрение от близки и колеги и е била подлагана на натиск след развода си. Посочва още, че е напуснала Турция след като събрала средства, за да се установи в България. Към преписката е приложена заповед за налагане на ПАМ „връщане до страна на произход“ по ЗЧРБ, издадена поради пребиваване след изтичане на разрешения срок. По делото са приети и справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, според които Турция е определена като сигурна страна на произход. Отразено е, че представители на [заличен текст] са обект на дискриминация, негативна обществена реторика и отделни прояви на насилие. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на С. Е. против Решение № 4382/01.08.2025 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което ѝ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е обсъдил проведеното административно производство, личната бежанска история на кандидата, представените справки относно обстановката в Турция, както и релевантните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като е направил извод, че за С. Е. не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение № 4382/01.08.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, като мотивите на съдебното решение са много подробни, ясни, конкретни и точни. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът е обсъдил и е изследвал обстоятелствата и събраните по делото доказателства, като е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещата закрила, С. Е. не е доказала по отношение на нея да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради нейната религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждата гражданка интервю не може да се направи извод, че е била обект на преследване. Съобщените от лицето причини са такива от битов характер и не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденката по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принудена да напусне Турция поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е била застрашена от такива посегателства при завръщането й в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на С. Е. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Турция следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в тази страна не е налице въоръжен конфликт и степен на безогледно насилие, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Настоящият съдебен състав приема, че по делото не са установени конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи наличие на реална и лична заплаха от преследване спрямо жалбоподателката по смисъла на приложимото право в областта на международната закрила. Само по себе си обстоятелството, че същата се самоопределя като [заличен текст], не е достатъчно да обоснове извод за наличие на основателен страх от преследване, при липса на данни за конкретни актове на насилие, репресия или системно ограничаване на основни права, насочени лично срещу нея. Изложените твърдения относно конфликтни отношения с бившия ѝ съпруг също не обосновават извод за преследване по признак [заличен текст]. От събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че възникналите проблеми са били обусловени изцяло и пряко от [заличен текст], нито че държавните органи са били неспособни или не са желаели да осигурят защита. При тези данни не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. От данните по делото може да се направи извод, че действителните мотиви на касатора за напускане на Турция са свързани предимно с житейски причини, а не с необходимост от международна закрила. Желанието за по-добър живот, работа, по-високи доходи или преодоляване на икономически затруднения е разбираемо от човешка гледна точка, но не представлява основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Международната закрила по ЗУБ не е предназначена да обезпечава избор на по-благоприятна държава за пребиваване, трудова реализация или социална среда, а да защитава лица, които са изложени на преследване или реална опасност от тежки посегателства. Такива обстоятелства в случая не са доказани. Въз основа на изложеното, като е приел Решение № 4382/01.08.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да се остави в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение