Определение № 4308 от 10.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 318/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „С. К." АД срещу определение № 21936 /6.11.2025 г. по в.гр.д. 817 /2024 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата на „С. К." АД за изменение на въззивно решение № 5014 /31.07.2025 г. по делото (по в.гр.д. № 817 /2024 г. на СГС) в частта за разноските, като неоснователна. Ответникът по частната жалба Н. М. Л. не е подал отговор. С решението си в частта за разноските въззивният съд е приел, че с оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна – ответник, но е намерил за основателно направеното от въззивния жалбоподател възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираната сума 3 403.14 лв., съгласно приложени доказателства за извършеното плащане, като е изложил аргументи с оглед предмета на спора – трудов, материалния интерес на правния спор, отчел е действителната правна и фактическа сложност на делото, както и извършените от процесуалния представител на ответника („С. К.“ АД) действия във въззивното производство и така е приел, че същото следва да бъде намалено от 3 403.14 лв. до размер на сумата от 1 500 лв.. Въззивният съд е приел, че в процесния случай, съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, с което е дадено тълкуване със задължителния характер, и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, т.к., II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 /2004 г., нямат задължителна сила за съда. Ответникът Н. М. Л. не е подал отговор на молбата по чл.248 ГПК на „С. К.“ АД до въззивния съд. С обжалваното определение № 21936 /6.11.2025 г. по в.гр.д. № 817 /2024 г. въззивният съд е изложил мотиви, че мотивите му към въззивното му решението в частта за разноските са правилни. Частната жалба е допустима, по нейната основателност: Н. М. Л. е подал касационна жалба срещу въззивно решение № 5014/31.07.2025 г. по в.гр.д. № 817 /2024 г. на СГС. По него е образувано касационно производство по гр.д. № 319 /2026 г. на IV г.о. на ВКС, разпределено на настоящия състав, по което със свое определение той приема, че не следва да се допуска касационно обжалване. С това въззивното решение влиза в сила и като последица от това „С. К.“ АД има право на разноски за въззивното производство (частта на въззивното решение, с която са му присъдени разноски, не следва да се отменя) и следва да бъде разгледана частната му жалба, по която е образувано настоящото частно производство. Настоящият съдебен състав намира частната жалба за частично основателна, тъй като при проверка на делото установи, че в хода устните състезания процесуалният представител на жалбоподателя – ищец адв. Г. Д. е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност, за размера, който надвишава разноските, които доверителят му е направил за неговото възнаграждение. А видно от представения от него договор за правна защита и съдействие (л.55) те са в размер на 2 400 лева. Т.е. направеното от адв. Г. Д. възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност се отнася само до размера, който превишава 2 400 лева. Настоящият съдебен състав намира, че поради диспозитивното начало при такова възражение въззивният съд не е следвало да намалява разноските под сумата 2 400 лева (равностойни на 1227.10 евро). В останалата част настоящият съдебен състав намира изводите на въззивния съд в мотивите към обжалваното определение и към въззивното решение частта за разноските за законосъобразни, поради което намира доводите на частния жалбоподател за неоснователност на възражението по чл.78, ал.5 ГПК (над сумата 2 400 лева) за неоснователни. Поради изложеното обжалваното определение на въззивния съд следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането по чл.248 ГПК да бъде уважено до сумата 2 400 лева съобразно изложените мотиви. Настоящата инстанция следва да присъди тази стойност в евро – в размер на 1227.10 евро. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът