Решение № 2653 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Б., чрез адв. Мончева, против решение № 28418/30.12.2024 г. по адм. дело № 8343/2024 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Б. срещу отказ на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. София за изменение на кадастрални регистър на недвижимите имоти, обективиран в уведомление изх. № 24-14947/16.05.2023г. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което отказът на административния орган да бъде отменен. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът – началникът на СГКК – гр. София не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд София– град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на отказа на началника на СГКК – гр. София да одобри изменение на КРНИ по заявление вх. 01-247681/ 02.05.2023г., подадено от касатора Н. Б., изразяващо се в промяна на данните за собствеността на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1005.186.12.19, с предназначение гараж, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.1005.186 по КККР на гр. София, като заявителят Б. бъде вписан като собственик на обекта. По делото е установено, че кадастралната карта на гр. София е одобрена през 2016 г. със заповед на изпълнителния директор на АГКК, като жалбоподателят Б. е вписан като собственик на идеални части от ПИ с идентификатор 68134.1005.186 по КККР на гр. София, с площ от 8501 кв.м., находящ се урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за комплексно застрояване. Представена е схема на самостоятелен в обект в сграда с идентификатор 68134.1005.186.12.19, с предназначение гараж, с площ от 24.00 кв.м., находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор 68134.1005.186.12 по КККР, в ПИ с идентификатор по КККР на гр. София, район „Триадица“, предмет на заявеното от жалбоподателя изменение, като на този обект в КРНИ като собственик е вписан А. П. Р., сега ответник, съгласно нот. акт № 133, том LLLLXXVIII, дело № 59392/ 2026г. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че отказът на административния орган да измени КРНИ съгласно заявлението на жалбоподателя е законосъобразен. Процедурата по чл. 53, ал. 1 ЗКИР е дейност на администрацията по поддържане на КРНИ в актуално състояние и намира приложение при възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни, отпадане на основанието за извършеното записване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните, като при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи (чл. 53, ал. 2 ЗКИР). В случая административният съд правилно приема, че предпоставките за изменение на КРНИ по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР не са изпълнени. Липсват доказателства за промяна на данните за собствеността по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1005.186.12.19, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1005.186 по КККР на гр. София, настъпили след одобряване на КККР през 2016 г. Не са представени и документи, легитимиращи жалбоподателя Б., по чието заявление е образувано административното производство, като собственик на посочения в искането самостоятелен обект в сграда. Представените нотариални актове установяват, че оспорващият е собственик на идеални части от поземления имот, но не и на сгради и самостоятелни обекти в сгради. Всички възражения и доводи на жалбоподателя, свързани с начина на придобиване на процесния самостоятелен обект в сграда, предполагат установяване на право на собственост, което не може да бъде направено в производство по изменение на КРНИ по реда на чл. 53, ал. 1 ЗКИР. Съгласно чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от закона данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от посочените в текста източници, т. е. от документи, легитимиращи лицата като титуляри на вещни права. В случая документи, установяващи, че жалбоподателят е собственик на обекта, предмет на отказа, не са представени, а това вещно право не може да бъде установено по реда на административното производство, респ. в производството по оспорване на административен акт. Поради това декларацията на л. 53 и молбата на л.56 от делото са без значение, още повече че липсата на претенция за собственост от друго лице, не легитимира жалбоподателя като собственик. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София – град е обосновано и е постановено в съответствие с материални закон. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,