Определение № 6088 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5138/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Невша“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Игнатов, против определение № 2519/05.03.2025 г., постановено по адм. дело № 250/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му против Констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ от 06.01.2025 г. за "Жилищна сграда" с офиси, находяща се в УПИ VІІІ-195, кв. 445 по плана на І м.р. на гр. Варна, на [улица] производството по делото е прекратено. В частната жалба се сочи неправилност на съдебния акт, като се оспорват изводите на съда за недопустимост на жалбата, в частта насочена срещу съдържанието на оспорвания констативен протокол. По изложените съображения се иска отмяна на определението, след което делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна – директорът на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ в община Варна, чрез процесуалния представител гл. юрк. Патаре, в депозирано писмено възражение в срока по чл. 232 АПК оспорва жалбата. Върховният администартивен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, административният съд приема, че оспореният по съдържание Констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ от 06.01.2025 г. за завършване на сграда в груб строеж не подлежи на обжалване по съдебен ред. Съдът е посочил, че единственото предназначение на протокола по чл. 181, ал. 2 ЗУТ е извършването на разпоредителни сделки със сгради, завършени в груб строеж или части от тях. Определението е валидно, допустимо и правилно. Процесният протокол представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, във връзка с § 1, т. 2 ДР ЗА, тъй като с него се удостоверяват факти от правно значение за признаване, упражняване или погасяване на права. Съгласно § 8 ПЗР АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им. От тази разпоредба следва, че на съдебен контрол по реда на АПК подлежи отказът за извършване на административна услуга, тъй като негативно засяга правната сфера на лицето, което я е заявило. В случая се атакува съдържанието на констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ, което по аргумент от разпоредбата на чл. 81, ал. 2 АПК може да се осъществи само по административен ред, но не и по съдебен ред пред съответния административен съд. Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 1 АПК съдът правилно е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, поради което съдебното определение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е поискал разноски за касационната инстанция, поради което и такива не се присъждат въпреки изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,