Определение № 379 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1288/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 31.03.2010 г. по гр.д. № 380/2010, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 17.11.2009 г. по гр.д. № 3754/2008, с което е уважен предявеният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС. Недоволна от решението е касаторката Р. А. М., представлявана от адв. Р. П. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на писмени доказателства, събрани в друго производство и материалноправния въпрос за отговорността на съпритежателя на вещното право на ползване за ползите, от които е лишил другия съпритежател, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Д. П. Г. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са съпритежатели на правото на ползване на процесния имот, ползван през процесния период само от ответницата, въпреки че ищецът я е поканил да му осигури достъп или му заплаща обезщетение. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава задължителна практика не е посочена и не съществува) и не се разрешават противоречиво от съдилищата (не е представена съдебна практика, в която повдигнатите правни въпроси да са разрешени по различен начин). Те нямат и претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че представянето на документи като писмени доказателства в едно производство не съставлява пречка за представянето им и в друго производство за доказването на същия или друг правнорелевантен факт, както и че правата на съсобственика, лишен от ползването на общата вещ от друг съсобственик и правата на съпритежателя на вещното право на ползване, лишен от ползването от друг съпритежател на това право, са идентичтни. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение