Определение № 2653 от 27.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1612/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. От страна на „СЕЗАРИА“ ООД се обжалва разпореждане рег.№ 13 от 06.01.2026 г. по в.ч.гр.д. 773/25 г., по описа на ОС- Пазарджик, с което е върната частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 718 от 10.10.2025 г. по в.ч.гр.д. 773/25 г, по описа на ОС-Пазарджик, с което не е прието възражението на управителя на същото дружество срещу заповед за изпълнение №1938/12.08.2024 г. изд. по ч.гр.д. № 3359/2024 на РС-Пазарджик. Ответникът по частната жалба В. Н. К. ЕГН: [ЕГН] е оспорил основателността на частната жалба по съображения, че определението, постановено по реда на чл.423 ГПК не подлежи на обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване. С обжалваното разпореждане е прието, че частната жалба е подадена срещу определение, постановено по реда на чл. 423 от ГПК, с което от страна на въззивния съд не е прието възражение срещу заповед за изпълнение на парично задължение. Въззивният съд,, позовавайки се на разясненията в т.8 и т. 15 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че определението, постановено по реда на чл.423 ГПК не подлежи на касационно обжалване и частната жалба срещу него се явява недопустима. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о., намира следното: Съгласно трайната практика на ВКС: определение № 33 от 20.01.2021 г. по ч.т.д. 19/12 г., ВКС, I ТО и Определение № 1619/28.05.2025 г. по ч.т.д. №774/2025 на ВКС,Второ т.о., с нормата на чл. 423 от ГПК е предвиден извънреден способ за защита на длъжника срещу влезли в сила актове в заповедното производство, при които е нарушено правото на длъжника на участие в заповедното производство, съгласно предвидените в тази норма основания. Актът, който се постановява в това производство не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения разпореждането на ОС-Пазарджик се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд на Р България