Определение № 10248 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8760/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба на началника на Районно управление гр. Елхово при Областната дирекция на Министерството на външните работи гр. Ямбол чрез юрк. Андонова срещу определение № 774/11.06.2024 година на Административен съд гр. Ямбол по адм.д. №97/2023 година. С последното е оставено без разглеждане искането на началника на Районно управление гр. Елхово при Областната дирекция на Министерството на външните работи гр. Ямбол чрез юрк. Андонова за допълване на решение №94/29.11.2023 година по канд № 97/2023 година по описа на Административен съд гр. Ямбол в частта му за разноските. Според касатора, очевидна фактическа грешка по чл. 247, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК има когато е налице разминаване между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В случая, в мотивите на решение №94/29.11.2023 година по канд № 97/2023 година по описа на Административен съд гр. Ямбол била формирана воля за присъждане на ОД на МВР на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева. Пропускът на съда да се произнесе в диспозитива на съдебния акт осъществявал хипотеза на очевидна фактическа грешка, която можела да бъде поправена чрез допълване в диспозитива на съдебния акт с този осъдителен диспозитив, без ограничение във времето. Моли жалбата да бъде уважена. Посочва практика на съдилищата в посока изразеното в жалбата становище. Претендира разноски за това производство в размер на 30 лева, заплатена държавна такса.

По делото е постъпило възражение от В. Я. В. чрез адв. Димитров. Заявява, че хипотезата попада в приложното поле на чл. 248 ГПК. Правилен бил изводът на съда, че в този случай претенцията за допълване на диспозитива на съдебното решение е скрепена с преклузивен срок от един месец, който към датата на подаване на молбата е изтекъл. Ето защо, правилен бил изводът на АС гр. Ямбол за недопустимост на искането. Претендира разноски за делото в размер на 100 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по подадената частна жалба, съставът на Върховния административен съд съобрази следното:

Производството по анд № 193/2023 година по описа на Районен съд гр. Елхово е образувано по жалба на В. Я. В. чрез адв. Димитров срещу Наказателно постановление от 02.04.2023 година на началника на Районно управление гр. Елхово при Областната дирекция на Министерството на външните работи гр. Ямбол.

С решение № 56/10.08.2023 година по анд № 193/2023 година Районен съд гр. Елхово изменя Наказателно постановление от 02.04.2023 година на началника на Районно управление гр. Елхово при Областната дирекция на Министерството на външните работи гр. Ямбол; осъжда Областната дирекция на Министерството на външните работи гр. Ямбол да заплати на В. Я. В. сумата от 200 лева, разноски по делото; осъжда В. Я. В. да заплати на Областната дирекция на Министерството на външните работи гр. Ямбол сумата от 40 лева, разноски по делото.

С решение №94/29.11.2023 година по кнахд № 97/2023 година Административен съд гр. Ямбол оставя в сила решение № 56/10.08.2023 година по анд № 193/2023 година Районен съд гр. Елхово и връща делото на Районен съд гр. Елхово за произнасяне по съдържащото си в касационната жалба искане за изменението на решението в частта за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК.

С определение № 16/02.02.2024 година по анд № 193/2023 година Районен съд гр. Елхово оставя без уважение съдържащото си в касационната жалба искане за изменението на решение № 56/10.08.2023 година в частта за разноските.

С молба от 17.05.2024 година до Административен съд гр. Ямбол началникът на Районно управление гр. Елхово при Областната дирекция на Министерството на външните работи гр. Ямбол чрез юрк. Андонова прави искане за допълване на решение №94/29.11.2023 година по канд № 97/2023 година по описа на Административен съд гр. Ямбол в частта му за разноските. Заявява, че Административен съд гр. Ямбол е изразил воля в решение №94/29.11.2023 година по канд № 97/2023 година да се заплатят на ОД на МВР гр. Ямбол разноски за касационна инстанция в размер на 80 лева, но е пропуснал да се произнесе с диспозитива на съдебното решение. Фактите осъществявали хипотезата на чл.247, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Налице била явна фактическа грешка, която можела да бъде поправена от съда без ограничение във времето.

С оспореното пред настоящия съд и съдебен състав определение № 774/11.06.2024 година на Административен съд гр. Ямбол по адм.д. №97/2023 година е оставено без разглеждане искането на началника на Районно управление гр. Елхово при Областната дирекция на Министерството на външните работи гр. Ямбол чрез юрк. Андонова за допълване на решение №94/29.11.2023 година по канд № 97/2023 година по описа на Административен съд гр. Ямбол в частта му за разноските. Според съда, фактите не осъществяват хипотеза на очевидна фактическа грешка, а представляват искане за допълване на съдебното решение в частта за разноските. Искането е подадено на 17.05.2024 година и като такова се явява недопустимо – извън преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал.1 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по частна жалба на началника на Районно управление гр. Елхово при Областната дирекция на Министерството на външните работи гр. Ямбол чрез юрк. Андонова срещу това определение № 774/11.06.2024 година на Административен съд гр. Ямбол по адм.д. №97/2023 година.

При така установеното, съставът на Върховния административен съд прави извод за недопустимост на частната жалба, при следните съображения от правна страна:

1.Предмет на съдебен контрол пред Районен съд гр. Елхово е наказателно постановление. Съгласно чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Несъмнено решението по чл. 221 АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН на касационната инстанция е окончателно - чл. 223 АПК. Същото влиза в сила в момента на неговото постановяване.

2. Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в дял трети "Производства пред съда" в глава девета "Общи разпоредби". А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети "Производства пред съд", глава девета "Общи разпоредби", се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

3. Съгласно чл. 248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

4. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. В АПК допълването на съдебното решение се осъществява на основание чл. 176 АПК. В случая обаче не се касае за допълване на решението по главния спор, а само в частта по разноските. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно: ГПК/АПК разграничават хипотезите на допълване на решението в частта по иска/жалбата по главния спор от допълване на решението в частта по разноските. В конкретната хипотеза частният жалбоподател претендира очевидна фактическа грешка в частта за разноските поради липса на диспозитив за разноските. Съставът на ВАС приема, че дори и АС гр. Ямбол да е изразил воля в мотивите на решението за присъждане на разноски, липсва диспозитив в тази насока. Ето защо, способът за защита е чрез искане за допълване на диспозитива на съдебното решение в частта за разноските. Способът за реализирането на това искане е обективиран в приложимия чл. 248, ал.1 ГПК, като текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

Съгласно соченото ТР, аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В конкретната хипотеза липсва диспозитив за разноските. Втората касае изменение на вече определен размер разноски.

5. При анализ на изводите по т.3 и т.4 от настоящото определение следва да се направи извод, че необжалваемите съдебни решения постановени по реда на АПК във връзка със ЗАНН могат да бъдат допълнени в частта за разноските по искане на заинтересованата страна по реда на ГПК, чл. 248, в едномесечен срок от постановяване на необжалваемия съдебен акт.

6. В конкретната хипотеза с определение № 774/11.06.2024 година на Административен съд гр. Ямбол по адм.д. №97/2023 година е оставено без разглеждане искането на началника на Районно управление гр. Елхово при Областната дирекция на Министерството на външните работи гр. Ямбол чрез юрк. Андонова за допълване на решение №94/29.11.2023 година по канд № 97/2023 година по описа на Административен съд гр. Ямбол в частта му за разноските поради изтичане на преклузивния едномесечен срок от постановяване на този съдебен акт.

7. Съгласно чл. 248, ал.3 от ГПК, определението за разноските по чл. 248, ал.1 от ГПК се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

8. Предвид мотивите на съда по т.1 от настоящото определение, и тъй като несъмнено решението по чл. 221 АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН на касационната инстанция е окончателно- чл. 223 АПК и същото влиза в сила в момента на неговото постановяване, при приложение на чл. 248, ал.3 от ГПК определението за разноските по чл. 248, ал.1 от ГПК в случая е окончателно и не подлежи на обжалване. Ето защо и процесната частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради изчерпан инстанционен ред за съдебен контрол.

Изводът на настоящия съдебен състав за недопустимост на частната жалба не се променя, дори и да се възприеме позицията на жалбоподателя, основана на противоречивата съдебна практика, за очевидна фактическа грешка (която не се споделя от настоящия състав на ВАС). Съгласно чл. 175, ал.2 от АПК (поправка на очевидна фактическа грешка), решението за поправка на ОФГ се постановява в закрито съдебно заседание и подлежи на обжалване по реда на обжалване на самото решение, а в случая решението по главния спор на АС гр. Ямбол е необжалваемо, на основание чл.223 АПК.

Въпреки недопустимостта на частната жалба, съдебният състав не следва да уважава искането на ответника по частната жалба, В., за разноски за настоящото производство. Производството по чл.248 ГПК е функционално свързано с производството по основния спор (в случая законосъобразността на обжалваното наказателно постановление) и разноските по спора за разноски се обхващат от разноските по спора по същество.

Воден от гореизложеното, и на основание чл.215, т.4 от АПК съставът на Върховния административен съд