Определение № 9880 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9495/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Иларионова в качеството си на Директор на детска градина „Здравец“ с. Първомайци, чрез процесуален представител адв. Лясков, против Определение № 2754 от 21.08.2025 г., постановено по адм. дело № 240/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалба срещу Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ЗП-02-2/ 24.02.2025 г., издадено от инспектор в отдел „Надзор на заразните болести“ в РЗИ – Велико Търново и производството по делото е прекратено. В частната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 АПК ответникът – директор на РЗИ – гр. Велико Търново не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и допустимост, е неоснователна. С атакуваните от жалбоподателя пред първоинстанционния съд Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ЗП-02-2/ 24.02.2025 г., инспекторът в отдел „Надзор на заразните болести“ в РЗИ – Велико Търново е наредил отстраняване на хилогенератор от помещенията на посоченото детско заведение, отстраняване на излишните вещи от помещение, предназначено за съблекалня на персонал, с възстановяване на посоченото му предназначение, като е определен срок за изпълнение и отговорността за изпълнението е възложена на директора на ДГ „Здравец“ – с. Първомайци, общ. Горна Оряховица. С оспореното пред настоящата инстанция определение Административен съд Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата на Директора на детска градина „Здравец“ с. Първомайци, представляван от адв. Лясков срещу процесното предписании и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореното предписание, макар да има задължителен характер за адресата си, не представлява индивидуален административен акт и принудителна административна мярка, поради което не подлежи на обжалване. Приложена е нормата на чл. 159, т. 1 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът приема, че оспореното предписание не притежава белезите на индивидуален административен акт, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Даването на такива предписания е в изпълнение на правомощията на органите на РЗИ по осъществяването на държавен здравен контрол, предвидени в чл. 19, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето (ЗЗ). Освен предписването на задължителни и противоепидемични мерки, държавните здравни инспектори могат да правят предложения за налагане на принудителни административни мерки (чл. 19, ал. 2, т. 13 ЗЗ). Тези мерки, съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗ се налагат със заповед на директорите на регионалните здравни инспекции. В настоящия случай такава заповед не е издадена. В разглеждания случай предписанието, макар да има задължителен характер за адресата си (арг. от чл. 44 ЗЗ), не съставлява принудителна административна мярка, както правилно е приел решаващият съд и не засяга негативно правната сфера на жалбоподателя. То е издадено от проверяващия орган при изпълнение на контролните функции и задачите за спазване на хигиенните изисквания, възложени му с нормата на чл. 19, ал. 2, т. 6 ЗЗ. Актът, който евентуално би засегнал правата и законните интереси на жалбоподателя би била мярката на държавна принуда, представляваща последица от неизпълнението на предписанието. Следователно такъв ефект може да има само постановяването на принудителна административна мярка от директора на РЗИ при евентуално неизпълнение на предписанието /чл. 38, ал. 2 ЗЗ/, както правилно и законосъобразно е приел първоинстанционният съд. В настоящия случай не е постановен акт по неизпълнение на предписанието, който да подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗ, поради което не са породени неблагоприятни правни последици за адресата. Именно в производството по оспорване на акт, за налагане на ПАМ, адресатът може да релевира доводи, свързани с незаконосъобразността на предприетите от органа преди налагане на принудителната административна мярка действия. Обстоятелството, че в предписанието е посочено, че същото подлежи на обжалване не променя правния му характер, нито последиците от него. Жалбата, подадена против неподлежащ на оспорване акт, е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като я е оставил без разглеждане на това основание, Административен съд гр. Велико Търново е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,