Определение № 327 от 31.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 71/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. н. 1000610/12.11.2024 г. по описа на регистратурата на Окръжен съд – Велико Търново от А. Г. Д. за отмяна на решение № 199/27.12.2018 г. по т. д. 291/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменен отказ № 20181213125942 – 4/17.12.2018 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията да бъдат вписани в ТР подлежащите на вписване обстоятелства, свързани с прекратяването и обявяването в ликвидация на ППЗК „Доверие – Миндя“ със седалище и адрес на управление [населено място], с ЕИК[ЕИК], предмет на решение, взето на проведено на 08.09.2018 г. извънредно общо събрание, съгласно заявление № В6- 20181213125942/13.12.2018 г., и е постановено да бъде извършено исканото вписване. Молителят поддържа, че е член – кооператор на ППЗК „Доверие – Миндя“ и е бил лишен от участие в производството по цитираното дело, за което узнал случайно при проверка на представени материали по гр. д. 430/2023 г. по описа на РС - Елена. Излага доводи за незаконосъобразност на взетите решения от ОС на кооперацията, въз основа на които с атакуваното решение е постановено вписване в ТР на подлежащи на вписване обстоятелства. Ответната страна, Производствено-потребителска земеделска кооперация „Доверие – Миндя“, оспорва молбата като недопустима с доводи, че не покрива никой от очертаните състави в нормата на чл. 303 ГПК. Допълва, че молителят не е страна в развилото се пред ОС – Велико Търново производство и не следва да участва в същото. Оспорва молбата и като просрочена. Моли да бъде оставена без разглеждане. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, при дължимата на основания чл. 307, ал. 1 ГПК проверка, приема сезиралата го молба за недопустима, по следните доводи: При съблюдаване даденото тълкуване с ТР 7/31.07.2017 г. по т. д. 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от проверка на нейната допустимост. Съобразно дадените разяснения със същия тълкувателен акт отмяната е съдебно производство /процесуален способ/ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, както и възстановяване висящността на исковото производство. Отмяната цели и преодоляването на необжалваемостта на влязлото в сила решение, но само доколкото необжалваемостта е предпоставка за пораждането на силата на пресъдено нещо като най - важна последица на съдебното решение в трите й основни проявления - правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право, което трансформира спорното правоотношение в безспорно, регулиращо действие, произтичащо от установеното с решението правно положение, задължаващо страните да съобразяват поведението си за в бъдеще със съдебно установеното правно положение /чл. 298, ал. 1 ГПК/ и непререшаемост на спора - чл. 299 ГПК. Съдебните решения, постановени в производства по жалби срещу откази на длъжностно лице по регистрация към АВп да постанови искано вписване в ТР, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ пред окръжен съд е охранително, представлява процесуално средство за защита срещу отказ на длъжностно лице по регистрация да бъде вписано в ТРРЮЛНЦ подлежащо на вписване обстоятелство и има за цел издаване на охранителния акт – разпореждане да бъдат вписани в регистъра заявените за вписване обстоятелства. Производството е едностранно и постановеният съдебен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо, защото не решава правен спор, а има за предмет проверка предпоставките да бъде извършено исканото вписване. По вече изложените доводи отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Тези особености на производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК изключват решенията по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ от обсега на отмяната. В горецитирания смисъл за недопустимост на молбата за отмяна на постановено в производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ решение е налице утвърдена съдебна практика, намерила отражение в определение № 231 от 20.03.2014 г. по т. д. 514/2014 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 225 от 27.10.2016 г. по т. д. 2053/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 226 от 09.12.2020 г. по т. д. 1986/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 50434 от 11.10.2022 г. по ч. т. д. 1344/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и др., която изцяло се споделя от настоящия състав на съда. При този изход ответникът по молбата има право на сторените от него разноски в производството за представляването му от адвокат в доказания размер от сумата 800 лв., които ще му бъдат присъдени с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение