Решение № 228 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1389/2011 г.

Решение № 228 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1389/2011 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 429 от 21.03.2012 г., постановено по настоящото дело № 1389/2011 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ГО, I възз. с-в, № I-73 от 27.06.2011 г. по в. гр. д. № 727/2011 г., с което е потвърдено решението на Бургаския районен съд, № VIII-210 от 20.02.2011 г. по гр. д. № 3855/2010 г., с което са уважени предявените от Г. Г. Д. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос "налице ли е закриване на част от предприятието когато минимална част от дейността, осъществявана от закритото звено, продължава да се осъществява от друго звено, но не като основна, а като допълнителна дейност". Ответницата по жалбата Г. Г. Д. от [населено място] не е изразила становище. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, ВКС намира следното: С приложеното към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение № 760/16.10.2009 г. по гр. д. № 2260/2008 г. III г. о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК е прието, че когато част от дейността на закритото звено на предприятието е преминала към друго звено, без да съставлява основната му дейност, е осъществено реално закриване на част от предприятието. Решението отразява трайно становище на ВКС по поставения въпрос, който е бил предмет също на решение № 7 от 27.05.2011 г. по гр. д. № 440/2010 г. III г. о. ВКС и решение № 574 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1753/2009 г., и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК по въпроса налице ли е закриване на част от предприятието при положение, че е закрита 90% от дейността на структурното звено. Прието е, че останалите 10 % от работата, която е преминала към друго звено, е несъществена, не формира основната дейност на звеното и поради това е налице закриване на част от предприятието. Съгласно ТР № 1/2009 г., т. 1, ОСГТК на ВКС, постановените от ВКС по реда на чл. 290 ГПК решения по уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона и развитието на правото, се включват в обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: В. съд е уважил предявените от Г. Г. Д. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ по съображения, че не е осъществено посоченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение "закриване на част от предприятието". Приел е, че част от лабораторните анализи, които са се извършвали в закритата лаборатория, продължават да се извършват от друго звено и от други работници на ответното предприятие. В предприятието е извършено вътрешно преструктуриране на дейността по анализ и контрол на пречиствателната станция и водата, но дейността не е премахната напълно независимо, че не е ясно в кое структурно звено е прехвърлена. Лаборатория "Екология" е закрита, но самата дейност на [фирма] предполага технологично необходимостта от пречиствателната станция и извършване на анализи, изследвания и контрол на нивата на пречистване. В касационната жалба се правят оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на решението при нарушаване на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи, че част от извършваните в дружеството анализи са възложени за изпълнение на външна акредитирана лаборатория, а само незначителна част от анализите се извършват от дружеството и то като допълнение към основната трудова функция на определени служители. Жалбата е основателна: Трудовото правоотношение на Г. Г. Д. е прекратено на 24.03.2010 г. От изслушаната по делото единична експертиза се установява, че по щатното разписание до 21.03.2010 г. в структурната единица Лаборатория "Екология" са съществували 44 щатни бройки, а след тази дата 0 бройки, т. е. лабораторията е закрита. Лаборатория "Екология" е била съставена от две звена - "мониторинг по екология" и "очистени съоръжения и ВиК", като ищцата е работила към второто звено. След закриване на лабораторията част от анализите са поети от лицензираната лаборатория "Е. консулт инженеринг" със седалище извън територията на "Л.". По това време е закупена и нова специализирана апаратура "С." с възможност за осъществяване на голям брой различни по вид анализи, и е обучен наличният персонал да работи с нея, тъй като обслужването на апаратурата позволява да се правят изследвания от неспециализиран персонал. В резултат на това лабораторните изследвания след реорганизацията са намалели с 92% в брой часове. Тези изводи се потвърждават и от комплексната съдебна експертиза, дала заключение, че след 01.04.2010 г. контролираните параметри на охлаждащите и отпадъчните води и утайките са в много по-малък обем и се извършват от оперативния персонал на производството като допълнително задължение към основната им дейност, чрез използване на експресни методи за анализи и преносими апарати. В структурата на производството няма лице, което да изпълнява дейността, извършвана от ищцата. Експертите са констатирали, че обема и обхвата на технологичния контрол на това производство е снижен с 96 %. С оглед така установената фактическа обстановка неправилно въззивният съд е приел, че не е осъществено закриване на част от предприятието, тъй като част от лабораторните анализи продължават да се осъществяват от друго звено и от други работници на предприятието. Дейността, която продължава да се осъществява, е незначителна в сравнение с обема на работата, извършвана от закритото звено преди премахването му, и освен това тя е придадена към трудовите функции на други работници, без да съставлява съществената и основна част от трудовите им задължения. Когато част от дейността на закритото звено на предприятието е преминала към друго звено, без да съставлява основната му дейност, е налице реално закриване на част от предприятието. По изложените съображения въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да се отмени и предявените от Г. Г. Д. исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ да се отхвърлят. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение