Определение № 495 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2392/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.Н.М. – пълномощник на Н. М. Н. срещу протоколно определение от 28.11.2013 год. по в.гр.д.№ 3069/2013 год. на Софийски апелативен съд,І състав,с което на основание чл.65,ал.1 ГПК/отм./ му е наложена глоба в размер на 150 лв.Правят се бланкетни оплаквания за неправилност на постановеното определение.Иска се отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената служебна проверка относно допустимостта на частната жалба приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.92а ГПК/чл.65,ал.1 ГПК отм./вр.чл.91,ал.1 ГПК съдът налага глоба на страна, която неоснователно причини отлагане на делото. Законодателят е предвидил тази санкция с оглед приключването на делата в разумни срокове и дисциплиниране на участниците в процеса. В действащия ГПК целеният резултат се постига и с въвеждането на поетапната преклузия на процесуалните права на страните. Компетентен да се произнесе по молбата по реда на чл. 92, ал. 1 ГПК за отмяна на наложената глоба е санкциониращият съд постановил определението си, който при разглеждането й следва да прецени налице ли е злоупотреба с процесуални права от страна на жалбоподателя - ищец, която да е довела до неоснователно отлагане на делото. Определението на съда, с което е отказана отмяна на наложената глоба подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,