Определение № 756 от 09.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1321/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. II ГПК. Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение № 402/06.06.2023 г. по т. д. № 746/2023 г. на ВКС, ТК, II т.о., в частта, с която е оставена без разглеждане молба на общината за отмяна на решение № 50086/03.02.2023 г. по т. д. № 490/2021 г. на ВКС, I т.о., предявена на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Жалбоподателят заявява становище, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като съдебният състав не е съобразил извършеното със съобщение изх. № ИЗ-00-3089/18.04.2023 г. и вх. № 1088/2023 г. сезиране на Окръжна прокуратура Благоевград относно престъпление по повод съставяне на неистински констативен акт, установяващ годността на строеж на обект „Закрит плувен басейн Благоевград“. Сезирането е мотивирано с депозирани пред общината две декларации на лицата инж. Г. Т. Н. и инж. А. Г. Ч.. Според жалбоподателя въпросните две декларации могат да бъдат третирани и като нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както е приел в мотивите си и предходния състав на ВКС. Изводът му, че те са депозирани извън срока по чл. 305, ал. 1 ГПК, обаче е неправилен, тъй като течението му следва да се счита започнало не от датата на представянето им в деловодството на общината – 10.01.2023 г., а от датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се претендира – 03.02.2023 г. По тези съображения жалбоподателят моли определението в атакуваната част да бъде отменено. Ответникът по частната жалба ЕТ „М. – П – И. К.“ я оспорва като неоснователна с доводи, че обжалваното определение е законосъобразно постановено, тъй като искане за отмяна може да се прави само след като по надлежния ред се установи неистинност на документ, въз основа на който е постановено влязло в сила решение. В случая молителят [община] твърди единствено, че са налице данни относно неистинността на такъв документ. Отделно от това, в молбата си по чл. 303 ГПК общината не излага доводи, че обсъжданите в определението на предходния състав на ВКС и в частната жалба две декларации попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Търговецът ответник претендира оставяне без уважение на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана като допустима. По същество жалбата е неоснователна. Установява се по делото, че производството по т. д. № 746/2023 г. на ВКС, II т.о., е образувано по молба на [община] за отмяна на решение № 50086/2023 г., постановено по т. д. № 490/2021 г. на ВКС, I т.о. В молбата са изложени твърдения, че е налице ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно доклад от Н. С. в качеството й на управител на „К.“ ЕООД, съставен в изпълнение на възложено енергийно обследване на обект „Закрит плувен басейн Благоевград“. Отделно от това е заявено наличието на данни, доказващи неистинността на официален документ, приет като доказателство по приключилото с влязло в сила решение дело, а именно - две декларации, депозирани пред [община] от инж. Г. Н. и инж. А. Ч., в които се изразява съмнение относно достоверността на положените от тях подписи под констативен акт за установяване годност на строежа на обект „Закрит плувен басейн Благоевград“ и приемането му. Заявено е и становище, че индиция за неистинността на констативния протокол е липсата на посочените в него актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване. При изложените фактически твърдения е формиран и петитум за отмяна на решение № 50086/03.02.2023 г. по т. д. № 490/2021 г. на ВКС, I т.о. на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК поради това, че то е основано на неистински документ. В обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че молбата на [община] в частта по искането с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е недопустима поради липса на твърдения престъпното деяние да е установено с влязла в сила присъда или решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК. В определението е направено позоваване на указанията, дадени в т. 13 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на определението съставът е посочил още, че дори да преквалифицира соченото от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК като такова по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по съображения, че са представени двете декларации от 10.01.2023 г., отново е налице пречка за разглеждане на молбата в тази й част поради пропуснат срок, тъй като той е започнал да тече от 10.01.2023 г., когато въпросните две декларации са били депозирани пред общината, съответно към датата 18.04.2023 г. /входиране на молбата за отмяна/ е бил изтекъл. Изцяло следва да бъдат споделени мотивите, изложени в обжалваното определение, че [община] не е заявила релевантни твърдения, които да бъдат подведени под хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Молителят не твърди наличие на престъпно деяние, което да е било установено с влязла в сила присъда или решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК, с което е неглижирал задължението си за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, регламентирано в чл. 306, ал. 1 ГПК като изискване за редовност на молбата за отмяна. Мотивите са съобразени с постановките на т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, които сочат, че липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, предпоставя нередовност на молбата за отмяна и обосновава необходимост от обездвижването й. В случая от твърденията на молителя ясно личи липсата на образувано наказателно производство с цел установяване извършването на престъпление по повод съставяне на неистински документ, а именно сочения от молителя констативен акт. Твърдения за наличие на такова производство не са изложени и в частната жалба. Заявеният факт относно сезиране на Прокуратурата на РБ не е от естество да обуслови извод, че молителят и частен жалбоподател [община] е въвела надлежни твърдения за осъществен състав на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК или такива, които изискват обездвижване на молбата за отмяна с цел привеждането й в съответствие с изискванията за редовност. Що се касае до представените две декларации на инж. Г. Т. Н. и инж. А. Г. Ч., то изводът за допустимост на молбата по релевираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, формиран от сезираният състав на ВКС, II т.о., предполага обсъждане и на тези декларации в акта му по същество. Като правилно атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение