Определение № 898 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 433/2025 г.

Производството е по реда на чл.396, ал.2, изр.2 от ГПК. С определение №700 от 28.11.2024г., постановено по в.ч.гр.д.№542/2024г., ВнАС е оставил без разглеждане частна въззивна жалба, подадена от пълномощника на А. В. Д. от [населено място] срещу определение № 4208/1.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 1931/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, като е прекратил производството по делото. Срещу определението е постъпила жалба от А. Д., в която се правят оплаквания за неговата неправилност. Пред Варненския окръжен съд е била подадена молба от Ю. Р.-П. за допускане на обезпечение на бъдещи искове, предявими срещу ответника В. Б., които са със следния предмет: прогласяване нищожността на саморъчно завещание, оставено в негова полза от наследодателя му З. Г.; иск по чл.108 от ЗС за осъждането му да предаде владението върху недвижимите имоти, които са му били завещани, находящи се в [населено място], [улица].Съдът е допуснал обезпечение на предявените искове като е постановил спиране на изпълнението по изп.д.№480/2024г. по описа на ЧСИ И.Е., което дело е било образувано по молби на взискателите А. Д. и Р. И. срещу длъжника В. Б.. Взискателите са кредитори на парично вземане и за да се удовлетворят са насочили изпълнение върху недвижимите имоти, които последният е придобил по завещание.Наложената обезпечителна мярка блокира изпълнителните действия по делото, което обосновава правния интерес на жалбоподателя да атакува определението, с което същата е била допусната.Моли съда да отмени обжалваното определение и постанови връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по същество на подадената частна жалба. В срок е постъпил отговор от ищцата по бъдещото производство Ю. Р. - П., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното определение. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна: Частната касационна жалба е подадена в предвидения от процесуалния закон срок и е допустима.Разгледана по същество е основателна. Според мотивите към т.6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т.д.№6/2013г., ОСГТК страните по исковия, обезпечителния и изпълнителния процес не винаги съвпадат.Така при налагане на обезпечителна мярка по чл. 397, т. 3 ГПК „спиране на изпълнението“, възможно е ищецът по иска да е длъжник по изпълнението, а ответникът взискател, но възможно е да се иска спиране на изпълнението от ищец срещу ответник, който е длъжник по изпълнително дело с друг взискател, който не е страна в исковия процес.В този случай допуснатата обезпечителната мярка не ограничава правната сфера на ответника по иска, длъжник по изпълнението, а правната сфера на взискателя, който не е страна по предявения иск.Процесуално легитимиран да обжалва допуснатото обезпечение в този случай не е ответникът по иска, длъжник по изпълнението, чиято правна сфера не се засяга от спирането, а взискателят по изпълнителното дело, който не е страна по предявения иск, но е страна в обезпечителното производство, тъй като правната му сфера е засегната от обезпечителната мярка. Жалбата е подадена от лице, което няма да участва като страна в бъдещото исково производство, но е легитимирано да обжалва постановеното определение за допускане на обезпечение, тъй като наложената обезпечителна мярка засяга правната му сфера.Същата препятства временно възможността да продължи принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането на жалбоподателя, което същия има срещу ответника В. Б.. Подадената от А. Д. частна въззивна жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.Атакуваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивнния съд за продължаване на следващите се процесуални действия. Предвид горното, съдът