Определение № 5140 от 19.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4254/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Г. П. чрез адв. Р. Владовска против Определение № 984/25.03.2025 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. д. № 62/2025 г. В жалбата се релевират възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, явяващи се основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира частната жалба срещу определението за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, против подлежащо на оспорване съдебно определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Установява се по делото, че с Решение № 702 от 28.02.2025 г., постановено по административно дело № 62/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново, съдът е отхвърлил жалбата на А. П., против Решение № 1012-04-98#5 от 23.12.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане № 041-00-3483-3 от 08.11.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико Търново, с което разпореждане, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, буква "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, му е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. При извършената в съответствие с чл. 213а, ал. 1 от АПК проверка на редовността и допустимостта на така подадената касационна жалба първоинстанционният административен съд констатира, че същата е недопустима, на основание чл. 215, т. 4 от АПК, т.к. е подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване. С обжалваното Определение № 984/25.03.2025 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. д. № 62/2025 г оставя без разглеждане касационната жалба на А. П., против Решение № 702 от 28.02.2025 г., постановено по административно дело № 62/2025 г. по описа на Административен съд -Велико Търново. За да се мотивира първоинстанционният административен съд достига до извод, че решенията на административните съдилища, постановени по жалби срещу решения по чл. 117, ал. 3 от КСО на директора на съответното ТП на НОИ, по принцип подлежат на касационно обжалване, но на такова касационно обжалване не подлежат посочените в тази норма - чл. 119 от КСО, съдебни решения, в петте изчерпателно изброени в нея хипотези. Едно от тези изключения за обжалваемост на съдебните решения е в хипотезата, когато съдебното решение е постановено по жалба срещу актове по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, т.е. е постановено по жалба срещу разпореждане за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетение за безработица. Определението е правилно. Предмет на оспорване пред Административен съд Велико Търново е Решение № 1012-04-98#5 от 23.12.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане № 041-00-3483-3 от 08.11.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико Търново, с което разпореждане, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, буква "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, му е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Първоинстанционното съдебно решение е постановено в производство по чл. 118 от КСО. Съгласно чл. 119 от КСО решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". В чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" са посочени производства с предмет на спора за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетения за безработица. Следователно оспореният пред първоинстанционния съд административен акт попада в предвидените в чл. 119 от КСО изключения от двуинстанционността на съдебното производство. Изменението на чл. 119 от КСО (ДВ, бр. 94/2019 г.) е съобразено с чл. 131 от АПК, който допуска изключения от двуинстанционния съдебен контрол, когато в АПК или в друг закон е установено друго. Независимо, че процесното разпореждане може да касае сума над 1000 лева, в какъвто смисъл са твърденията на касатора, решението на административния съд не подлежи на касационно обжалване, защото е постановено по жалба срещу акт по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "б" КСО, а не по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "д" КСО (Определение № 2480 от 17.02.2020 г. по адм. д. № 875/2020 г., 5 чл. с-в на ВАС, Определение № 11584 от 14.12.2022 г. по адм. д. № 11157/2022 г., 5 чл. с-в на ВАС, както и многобройни съдебни актове на тричленни състави на шесто отделение на ВАС). Обжалваното определение на Административен съд Велико Търново е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на § 1 т.6 ДР на АПК в размер на 100 лв. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение