Решение № 6253 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“(ОПИК) подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 42259 от 16.12.2025 г., по адм. дело № 557/2025 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отменено Решение № РД-02-16-1107/02.03.2023 г. на ръководителя на УО на ОПИК и Министерството на иновациите и растежа е осъдено да заплати на "Бизнес процеси" ЕООД, ЕИК 131259429, разноски по делото в размер на 9700 лева. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че изводите на съда са неправилни и не съответстват на доказателствата по делото. Допълва, че в самият проект е посочено, следното: „Посредством изпълнението на проекта „Бизнес процеси" ЕООД ще може да предлага хостинг услуги каквито към момента не се предлагат изобщо, като след изпълнението на проекта хостинг услугите ще са в голям обем, ще са по-бързи и по-надеждни, сравнено с предлаганите към момента подобни услуги от други конкурентни фирми. Изпълнението на проект „Подобряване на производствения капацитет в Бизнес Процеси" ще обособи нова производствена единица, която ще предлага услуги в областта на хостинга, без това да нарушава основния производствен процес на фирмата - компютърно програмиране". Следователно с изпълнението на проекта ще бъде създаден нов стопански проект, който ще се предлага услуги, които не се предлагат в момента от дружеството. А основният производствен процес на дружеството е компютърно програмиране т.е. основната икономическа дейност на предприятието е „компютърно програмиране“ с код на основна икономическа дейност според Националния статистически институт – 62.01. Извършването на хостинг услуги попада в код 63.1“Обработка на данни, хостинг и подобни дейности, уеб портали за търсене и други информационни услуги“. Твърди, че са били налице предпоставките за прекратяване на договора с „Бизнес Процеси“ ЕООД. Моли съда да отмени съдебното решение и вместо него да отхвърли жалбата на дружеството против Решение № РД-02-16-1107/02.03.2023 г., издадено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна Програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. Претендира присъждането на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба – „Бизнес Процеси“ ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор до съда, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбите и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустиме. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното в настоящото производство съдебно решение първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: На 01.12.2020 г. между Министерство на икономиката, в чиято структура е Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, Управляващ орган на ОПИК и "Бизнес процеси" ЕООД, е сключен Административен договор № BG16RFOR002-2.040 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 година. Безвъзмездната финансова помощ (БФП) е отпусната във връзка с Проект № BG16RFOR002-2.040-0871 с наименование „Подобряване на производствените процеси в "Бизнес процеси" ЕООД“ и одобрено Проектно предложение № BG16RFOR002-2.040-0871. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по проекта, съгласно одобрения бюджет, е 292 446,00 лв. Съобразно Условията за кандидатстване по Процедура BG16RFOR002-2.040, “Подобряване на производствения капацитет в малки и средни предприятия (МСП)“ (Процедурата) т.11.1 подточка 6 допустими кандидати по процедурата са кандидати, които са заявили покрепа по проекта за кода си на основна икономическа дейност. Във формуляра за кандидатстване/проектното предложение бенефициерът "Бизнес процеси" ЕООД е посочило Код на организацията по КИД 2008 – 62.01 Компютърно програмиране. Същият код е посочен и на следващия ред – като Код на проекта по КИД 2008. В раздел "Кратко описание на проекта" в проектното предложение дружеството е посочило в абзац 3, че „Посредством изпълнението на проекта "Бизнес процеси" ЕООД ще може да предлага хостинг услуги, каквито към момента не се предлагат изобщо, като след изпълнението на проекта хостинг услугите ще са в голям обем, ще са по-бързи и надеждни в сравнение с предлаганите към момента подобни услуги от други конкурентни фирми.“ Също така в т. 12 „Допълнителна информация, необходима за оценка на проектното предложение" е посочено следното: „С проект "Подобряване на производствения капацитет в Бизнес Процеси"ЕООД ще бъде закупено оборудване и софтуер, което ще доведе до създаването на нова различна производствена единица в рамките на съществуващото дружество. С изпълнението на проекта ще бъде създаден нов стопански обект, който да предлага ПРОДУКТИ/УСЛУГИ в областта на хостинга, какъвто продукт/услуга не се предлага в момента от "БИЗНЕС ПРОЦЕСИ" ЕООД изобщо. Бенефициерът е представил три междинни отчета с искания за плащания. По тях ръководителят на УО на ОПИК се е произнесъл съответно с Писма с изх. № № 26-Б-149/25.10.2021 г., 26-Б-149/03.12.2021 г. и 26- Б-149/11.01.2022 г. и в тази връзка са извършени плащания по договора в общ размер на 292 446,00 лв. В последствие, на 01.02.2022 г. е представено последното искане за плащане по договора за БФП, придружено с финален технически и финансов отчет от бенефициента. Във връзка с производството по верификация на включените в него разходи е констатирано, че същите са недопустими за верифициране, тъй като не съответстват на условията на чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, редакция преди 01.07.2022 г.). В резултат на извършеното производство по верификация на включените в искане за окончателно плащане разходи е издадено Решение № РД-02-16-22 от 13.01.2023 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което на „Бизнес процеси" ЕООД - в качеството му на бенефициер по Административен договор БФП № BG16RFOP002-2.40-0871-С01, се отказва верификация на всички отчетени с финалния отчет разходи в общ размер на 186 420,00 лв., от които БФП в размер на 130 494,00 лв. Във връзка с горното, с Писмо с изх. № 26-Б-189/03.02.2023 г. е инициирано производство за прекратяване на АДПБФП № BG16RFOP002-2.40-0871-С01 на основание чл. 39, ал. 5 ЗУСЕФСУ. Със същото, на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 3 АПК е определен седемдневен срок от получаването му, в който бенефициерът може да изрази становище по гореизложените факти и обстоятелства и/или да направи писмени искания и възражения. Депозираното пред адм.орган възражение от „Бизнес процеси“ ЕООД е прието за неоснователно и с оспореното в първоинстанционното производство решение, на основание чл. 39, ал. 5 ЗУСЕФСУ, е прекратен сключеният Административен договор № BG16RFOR002-2.040 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът е кредитирал изцяло. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че дейностите по проекта съвпадат с основната икономическа дейност на дружеството по КИД 62.01 „Компютърно програмиране“. Този извод е обосновал със заключението на вещото лице. Приел е още, че административният орган е смесил производството по прекратяване на административния договор по ЗУСЕФСУ с това по издаване на акто за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) по реда на ДОПК. По тези съображения съдът е отменил оспорения пред него административен акт и е осъдил Министерството на иновациите и растежа да заплати на дружеството съдебни разноски в размер на 9700 лева Така постановеното решение е нeправилно. Основателни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обосновал своите изводи за противоречие на акта с материалния закон единствено въз основа на заключението на вещото лице, което съдът е възприел напълно, без да обсъди останалите доказателства по делото, които опровергават това заключение. На следващо място съдебното решение и постановено и в нарушение на материалния закон. Правното основание, на което е издадено оспорваното решение е чл.39, ал.5 ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл.39, ал.5 ЗУСЕФСУ оправомощава ръководителя на управляващия орган да прекрати едностранно административен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ при наличието на специална цел – да предотврати или да отстрани тежки последици за обществения интерес. Нарушението или неизпълнението на задължението по договора, за да е с тежки последици за обществения интерес следва да бъде обосновано от органа по начин, че последиците от него да рефлектират пряко върху основните ценности на Съюза или да представляват пречка за изпълнение на целите на проекта. Прекратяването на договора на посоченото основание следва да бъде мотивирано или от нарушаване на правилата за предоставяне на помощта (т.е. нарушение, което засяга въобще правото тя да бъде получена), или от нарушаване на правилата за нейната разходване съобразно поставените цели на проекта. Във всички случаи обаче органът следва да установи „нарушаване или застрашаване“ на обществен интерес или друг факт от правната действителност, който пряко и непосредствено рефлектира върху постигане на целта на проекта при спазване на основните ценности на Съюза. Такова нарушаване със сочените правни последици е обосновано именно от изначалната недопустимост на бенефициера, доколкото бенефициерът изрично е уточнил, че основният производствен процес на фирмата е компютърно програмиране, която дейност отговаря на определения от Националния статистически институт код на основна икономическа дейност на предприятието за 2017 г. – 62.01 „Компютърно програмиране“, попадащ в раздел 62 „Дейности в областта на информационните технологии“, а дейностите и услугите, посочени в проекта, с който дружеството е кандидатствало за финансиране, според УО, попадат в раздел 63 “Информационни услуги“, група 63.1.“Обработка на данни, хостинг и подобни дейности; уеб портали“. С оглед на изложените съображения административният орган е стигнал до извод, че „Бизнес процеси „ЕООД е бил недопустим кандидат още към момента на кандидатстване, тъй като не е отговарял на условието на т.11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ подт.6 от Условията за кандидатстване по Процедурата. Според ръководителя на УО предоставянето на БФП в нарушение на правилата за предоставяне на помощта само по себе си представлява и нарушение на чл.4, ал.1 ЗУСЕФСУ. Разходването на средства от ЕСИФ, с които не се постигат целите на програмите по чл.3, ал.2 ЗУСЕФСУ и при условията, определени в тях, според ръководителя на УО, води до тежки последици за обществения интерес, тъй като пряко рефлектира върху основните принципи, приложими при управлението на средствата от ЕСИФ, съгласно чл. 2, ал.1 ЗУСЕФСУ – законност, добро финансово управление и устойчиво развитие, гарантиране на ефективност и ефикасност на разходите. Предвид изложеното, за да се прецени дали са налице тежки последици за обществения интерес следва да се установи дали дружеството, към момента на кандидатстване и бил недопустим бенефициер, и по-конкретно дали е налице разлика между основната икономическа дейност „Компютърно програмиране“ на дружеството с код 62.01 и дейността и услугите, които са включени в одобрения по програмата проект с бенефициер „Бизнес процеси“ ЕООД По делото не е спорно, че съгласно Условията за кандидатстване в процесната процедура, т. 11.1. „Критерии за допустимост на кандидатите", в т.б) е посочено, че допустими по процедурата за подбор на проекти са само кандидати, които са заявили подкрепа по проекта за кода си на основна икономическа дейност. По аргумент от чл.1, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ, редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ се определя от ЗУСЕФСУ. Приложената в случая процедура чрез подбор на проектни предложения е една от разписаните в чл.25, ал.1 ЗУСЕФСУ разновидности на производствата по предоставяне на БФП. В чл.26, ал.1 с.з. е посочено, че ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл.59, ал.2 от закона. Същите очертават приложимата нормативна рамка на съответната процедура и са задължителни в своята цялост. Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл.26, ал.1 ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни, както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях дружеството е било предварително и надлежно запознато, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. В т.14.2. „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване и изпълнение на процедурата, допустимите разходи следва да са извършени законосъобразно и не трябва да противоречат на правилата, описани в Регламент (ЕС) №1301/2013 Европейския парламент и Съвета. Условията и правилата, по които се развива производството по подбор на проектни предложения са строго формални и подлежат на стриктно спазване от страните в административното правоотношение, за да се постигне целената бързина и навременност на предоставяната финансова помощ, от една страна, а от друга – доколкото се касае за състезателна процедура, да се гарантира точно приложение на принципите на равно третиране и свободна конкуренция – чл.29, ал.1, т.1 и 2 ЗУСЕФСУ. Несъответстващите на императивните условия за допустимост кандидати, предпоставят недопустимост на съответния кандидат Видно от доказателствата по делото в проектното предложение на дружествето в т. 1 „Основни данни", поле „Кратко описание на проекта" от формуляра за кандидатстване е посочено следното: „Посредством изпълнението на проекта „БИЗНЕС ПРОЦЕСИ" ЕООД ще може да предлага хостинг услуги, каквито към момента не се предлагат изобщо, като след изпълнението на проекта хостинг услугите ще са в голям обем, ще са по-бързи и по-надеждни, сравнено с предлаганите към момента подобни услуги от други конкурентни фирми. Изпълнението на проект „Подобряване на производствения капацитет в Бизнес Процеси" ще обособи нова производствена единица, която ще предлага услуги в областта на хостинга, без това да нарушава основния производствен процес на фирмата - компютърно програмиране". В т. 8 „План за изпълнение/Дейности по проекта" е отбелязано: „С проект „Подобряване на производствения капацитет в Бизнес Процеси" ще бъде закупено оборудване и софтуер, което ще доведе до създаването на нова различна производствена единица в рамките на съществуващото дружество. С изпълнението на проекта ще бъде създаден нов стопански обект, който да предлага продукти/услуги в областта на хостинга, какъвто продукт/услуга не се предлага в момента от "БИЗНЕС ПРОЦЕСИ" ЕООД изобщо……Виртуалният сървър хостинг" ще е основният пакет услуги, които фирмата възнамерява да предложи на своите клиенти, в рамките на новия стопански обект и е понятие, което по своето значение стои някъде по средата между 'shared' и 'dedicated' хостинг….. В момента услугата „виртуален сървър хостинг" не се предлага от "Бизнес Процеси" ЕООД." В т. 12 „Допълнителна информация, необходима за оценка на проектното предложение" е посочено:„С проект "Подобряване на производствения капацитет в Бизнес Процеси" ще бъде закупено оборудване и софтуер, което ще доведе до създаването на нова различна производствена единица в рамките на съществуващото дружество. С изпълнението на проекта ще бъде създаден нов стопански обект, който да предлага продукти/услуги в областта на хостинга, какъвто продукт/услуга не се предлага в момента от "БИЗНЕС ПРОЦЕСИ" ЕООД изобщо…… „Виртуалният сървър хостинг” ще е основният пакет услуги, които фирмата възнамерява да предложи на своите клиенти, в рамките на новия стопански обект ….. В момента услугата „виртуален сървър хостинг” не се предлага от "Бизнес Процеси" ЕООД.” Видно от цитираните текстове, „Бизнес процеси" ЕООД изрично е уточнил, че основният производствен процес на фирмата е компютърно програмиране. Това отговаря и на определения от Националния статистически институт код на основна икономическа дейност на предприятието за 2017 г. - 62.01 „Компютърно програмиране", попадащ в раздел 62 „Дейности в областта на информационните технологии". Съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД 2008) на Националния статистически институт услугите, включващи обработка на данни, хостинг, web-портали за търсене и други информационни услуги попадат в раздел 63 „Информационни услуги", група 63.1 „Обработка на данни, хостинг и подобни дейности; web-портали". Съгласно описанието в КИД 2008, „тази група включва предоставяне на инфраструктура за хостинг, обработка на данни и подобни дейности, както и предоставяне на средства за търсене и други Интернет портали”. В проектното предложение изрично е отбелязано, че ще бъде създаден нов стопански обект, който да предлага продукти/услуги в областта на хостинга, каквито до момента не се предлагат от дружеството, както и че „Виртуалният сървър хостинг” ще е основният пакет услуги, които фирмата възнамерява да предложи на своите клиенти, в рамките на новия стопански обект. Т.е. дружеството изрично е заявило, че новата му дейност(хостинг) ще е насочена към външни лица - клиенти, а не е предназначена за собствени нужди. Анализът на изложените по-горе, факти води до извод, че е налице различие между кода на основна икономическа дейност на предприятието за 2017 г. - 62.01 „Компютърно програмиране", и кода на дейността и услугите, които ще бъдат извършвани в изпълнение на одобреното проектно предложение – код 63.1(хостинг услуги). Предвид изложеното изводите на вещото лице, възприети напълно от съда, че закупеното оборудване не е предназначено за пазарно предлагане на хостинг услуги на външни клиенти, а за обезпечаване на производствения процес по програмиране и внедряване на собствени продукти, както и че дейностите по проекта не въвеждат ново направление на дейност, а пряко обслужват и съвпадат с основната икономическа дейност на дружеството, са опровергани от доказателствата по делото (проектното предложение на дружеството). С оглед изложеното обоснован е изводът на ръководителя на УО, че „Бизнес процеси“ ЕООД е било изначално недопустим бенефициер и че с предоставянето на процесната БПФ е изразходван обществен финансов ресурс в нарушение на правилата за предоставяне на помощта, което обосновава извод за разходването й извън определеното за същата направление, съответно цел, чрез необосновано облагодетелстване на недопустим за финансиране икономически субект. Неправилен е и изводът на административния съд, че административният орган е смесил производството по прекратяване на договора за предоставяне на БФП с производството по издаване на АУПДВ. В акта липсват каквито и да е констатации, правни основания или съображения, свързани с издаването на АУПДВ. Обстоятелството, че след диспозитива в административния акт, с който прекратява АДБФП, ръководителят на УО е посочил, че в съответствие с реда и начина на възстановяване на дължими средства, посочени в чл.43 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейското териториално сътрудничество (Наредба Н-3) следва в срок от 14 дни да бъдат възстановени платените разходи в размер на 292 446,00 лева, не променя горния извод. Цитираното изречение не влияе върху законосъобразността на акта за прекратяване на АДБФП, а е свързано с изпълнението на последния. В случай, че не е издаден АУПДВ, каквото е изискването на Наредба Н-3 (чл. 43, ал.1, т.2), то ръководителят на УО не би могъл да пристъпи към принудително събиране на посочената сума, след изтичането на 14 дневния срок за доброволно възстановяване на последната, а ще следва да издаде АУПДВ за съответната сума, който ще подлежи на обжалване. Изложеното мотивира заключение за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт и съответно за неправилност на съдебното решение. Като е стигнал до извод, различен от горния, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него бъде постановен нов, с който да се отхвърли жалбата на „Бизнес процеси „ЕООД срещу Решение № РД-02-16-1107/02.03.2023 г. на ръководителя на УО на ОПИК. Решението се явява неправилно и в частта за разноските, предвид изхода на спора и следва да се отмени и в тази част. С оглед на крайния изход на настоящия правен спор и на основание чл. 143 АПК претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена. От доказателствата по делото се установява, че от настоящия касатор разноски са поискани само за касационните инстанция, като за настоящата касация е поискано присъждане на разноски за държавна такса (869,20 евро) и юрисконсултско възнаграждание, а за предходната касационна инстанция е поискано присъждане единствено на юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното „Бизнес процеси „ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Министерството на иновациите и растежа - юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на акта, разноски в общ размер на 1073,72 евро, превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2, чл.12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и представляващи евровата равностойност на 2100,01 лева, от които 204,52 евро - юрисконсултско възнаграждение за двете касационни съдебни инстанции и 869,20 евро държавна такса за настоящото касационно производство Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение