Решение № 1826 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10114/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Кредирект“ ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 7063/20.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1000/2025 на Административен съд /АС/ – Хасково, с което е отменен отказ на дружеството, обективиран в писмо от 11.04.2025 г., да предостави на С. В. В. копия на всички носители на личните й данни - договори, стандартни европейски формуляри и платежни нареждания – ако същите съдържат нейни лични данни, въз основа на които се извършва тяхното обработване от „Кредирект“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни за периода от 05.03.2019 г. до 05.03.2025 г. и преписката е върната за ново произнасяне. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорения отказ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - С. В. В., с адрес в гр. Димитровград, чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че не е удовлетворено искането на субекта на данни по чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД; Регламента). АС – Хасково е посочил, че като администратор на лични данни, дружеството е длъжно да предостави копие от личните данни на В., които са в процес на обработване, което предвид решение на СЕС от 04 май 2023 г. по дело № 487/21, т. 21 са копия от извлечения от документи или цели документи, за да може субектът на данните да упражни ефективно предоставените му с ОРЗД права, като се вземат предвид правата и свободите на други лица. С оглед тези съображения, първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него отказ като незаконосъобразен и е върнал преписката на „Кредирект“ ЕООД, гр. София за ново произнасяне по направеното искане при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е частично правилно и частично неправилно. Настоящият съдебен състав споделя приетото от АС – Хасково, че липсата на представени от администратора копия на всички документи, които се съхраняват от администратора и съдържат лични данни на субекта на данни, отправил искането, е в нарушение на чл. 15, § 3 ОРЗД. В конкретния случай ответникът по касация е сезирал дружеството с искане по чл. 15 от Регламента, като е поискал предоставянето на конкретна документация, включваща копия на всички носители на личните й данни в това число договори, стандартни европейски формуляри и платежни нареждания /ако същите съдържат нейни лични данни/. С оспорения пред административния съд отказ, конкретни копия на описаните по горе документи не са предоставени, като е посочен само в какъв обем данни са обработваните от администратора такива, както и целите, за които се обработват. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на П.. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, административният съд точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Следва да се посочи, че ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл. 23, § 1, букви „а“ – „з“ и „й“ ОРЗД, администраторът следва да съобрази единствено ограничението по чл. 23, § 1, буква „и“, предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните данни на трети физически лица, ако се съдържат в исканите документи. Решението като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд обаче, в частта относно отказа за предоставяне на исканите от В. копия на платежни нареждания. Последните безспорно съдържат нейни лични данни, но същите представляват банкови документи, които се издават от обслужващата банка или платежна институция въз основа на нареждане от платеца. Тези документи се създават и съхраняват от банката и от самия наредител, следователно дружеството по правило не разполага с оригинал или копие от платежното нареждане, освен ако такова не му е било изрично предоставено от наредителя. От предходното се извежда, че при липсата на фактическа възможност за предоставяне на исканите копия от платежни документи, отказът на администратора в тази част е законосъобразен. Решението в тази част следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на С. В. В. против отказ на дружеството, обективиран в писмо от 11.04.2025 г., да предостави на В. поисканите от нея копия на платежни нареждания. С оглед изхода на спора и съобразно уважената част на жалбата, на касатора следва да се присъдят сторените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ евро за двете съдебни инстанции на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платими от С. В. В.. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение