Определение от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4640/2025 г.

Производството е по реда на чл. 628 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Главното производство по делото е образувано по две касационни жалби, съответно от „А1 България“ ЕАД, чрез адв. П. Велчев, и от "Йеттел България" ЕАД, чрез адв. Х. Нихризов, срещу решение № 211 от 14.02.2025 г., постановено по адм. дело № 816/2024 г. по описа на Административен съд София-област. В касационните жалби са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, по които се претендира отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което да бъдат уважени жалбите, по които е образувано първоинстанционното производство.

В открито съдебно заседание на 30.09.2025 г. процесуалните представители на „Йеттел България“ ЕАД- адв. Стоянова и адв. Нихризов, са представили мотивирано искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/, в което са формулирани следните въпроси:

1. Допустима ли е национална правна уредба, включително практиката по приложението и тълкуването и, като тази в чл. 22, ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗЗК, която допуска, в светлината на чл. 4, чл. 7 и чл. 14, ал. 2, б. а) от Регламент 139/2004, осъществяване на концентрация без предварителното и нотифициране, когато от обстоятелствата по делото се установява, че в резултат на осъществяването и се възпрепятства съществено ефективната конкуренция на пазара, включително - води до установяване на господстващо положение на съответния пазар по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Регламент 139/2004, само поради неизпълнение на изискването за достигнат оборот на националния пазар за нотифицирането на концентрацията?

2. Как следва да се тълкува понятието за концентрация съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от 33К в светлината на чл. 5, ал. 2 от Регламент 139/2004, когато дадена икономическа група придобива директен или индиректен контрол върху предприятие при обстоятелствата като описаните в настоящото производство - в резултат на поредица от договори и сделки, които са самостоятелни, но взаимосвързани по между си по начин, по който само общото им разглеждане води до придобиване на пряк или косвен контрол?

3. Как следва да се тълкува необходимостта от поддържане и развитие на ефективната конкуренция в светлината на чл. 2, ал. 1, т. а) от Регламент 139/2004, съответно - как следва да се тълкува и прилага понятието съществено възпрепятстване на конкуренцията, включително чрез установяването на господстващо положение по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Регламент 139/2004 при прилагане на аналогичните разпоредби от националното законодателство, в случая - чл. 26, ал. 2, 4 и 5 и чл. 88, ал. 1, т. 3 от 33К, от национален орган по конкуренция, при оценка на нотифицирана пред него концентрация?

4. Допустима ли е национална правна уредба, включително практиката по тълкуването и приложението и, като тази в чл. 26, ал. 2, 4 и 5 и чл. 88, ал. 1, т. 3 от 33К, която допуска дадена концентрация да бъде одобрена от национален орган по конкуренция, когато от обстоятелствата по делото се установява, че в резултат на осъществена концентрация се засяга съществено конкуренцията на пазара и се възпрепятства ефективната конкуренцията на съответния пазар, включително чрез установяването на господстващо положение, по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Регламент 139/2004?

Касационният жалбоподател – „А1 България“ ЕАД, не изразява становище по искането за отправяне на преюдициално запитване.

Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията, чрез юрк. Г. Манолов, в писмено становище от 03.10.2025 г., изразява становище за неоснователността му.

Ответникът – „Виваком България“ ЕАД, в писмено становище от 07.10.2025 г., изразява становище за неоснователността му.

Ответникът – „Словения Броудбанд С.а.р.л. в писмено становище от 07.10.2025г., изразява становище за неоснователността му.

Ответникът – П. Г., редовно призован, не представя становище по искането за отправяне на преюдициално запитване.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема, че искането за отправяне на преюдициално запитване, като подадено от надлежна страна по аргумент от разпоредбата на чл. 629, ал. 1, предл. второ ГПК, е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 628 ГПК поставя като условие за отправяне на запитване /по преценка на съда/, разпоредбата от правото на Европейския съюз или на акт на негов орган, да е от значение за правилното решаване на делото. Другояче казано следва да е налице преюдициалност, каквато в случая не е налице. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол, като преценката за това принадлежи на съда. С оглед еднообразното правоприлагане в целия ЕС и най-вече - с оглед правилното прилагане на съюзните разпоредби, производството по отправяне на преюдициално запитване, както СЕС отбелязва, е инструментът за сътрудничество между националния съд и СЕС, в който последният дава насоките по тълкуване на правото с оглед спецификите на интеграционния правопорядък. Но от друга страна, съгласно т. 11 от Препоръките на СЕС към националните юрисдикции, във връзка с отправяне на преюдициално запитване, същото следва да е необходимо, за да може националната юрисдикция да разреши спора, с който е сезирана, като искането следва да е свързано с предмета на спора, с който съдът е сезиран. В случая, обаче, такава необходимост не е налице, а оттам и не са установени предпоставки за сезиране на СЕС, защото по реда на чл. 267 от ДФЕС Съдът има правомощието да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, но формулираните от „Йеттел България“ ЕАД, чрез неговите упълномощени представители, конкретни въпроси, по същността си не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните факти на спора по настоящото частно дело, т.е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на националния орган, което освен, че е недопустимо, е предмет на съдебния контрол, осъществяван от националния съд.

В случая поставените от касатора въпроси не разкриват наличие на неяснота или противоречие в тълкуването на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 139/2004. Напротив, последната актуална практика на Съда относно приложното поле на този регламент и съотношението му с националното право на конкуренцията е трайна и последователна. В решение по дело C-449/21, Towercast, Съдът изрично прие, че режимът на Регламент № 139/2004, включително принципът „едно гише“, се отнася единствено до концентрации с общностно измерение, като това ограничение следва от систематичното тълкуване на чл. 1 и чл. 21 от Регламента. Както Съдът отбелязва в т. 36–37 вр. т. 48 от решението, законодателят на Съюза е възнамерявал да централизира единствено контрола върху концентрации, чиито последици надхвърлят националните граници. Така, когато концентрацията има общностно измерение, компетентентна е единствено Европейската Комисия, която има пълна дискреция в правомощията си, а решенията на националните органи по защита на конкуренцията не я обвързват. В допълнение в т. 50 и т. 53 от същото решение Съдът постановява, че концентрации, които не притежават общностно измерение и не са препратени към Комисията по реда на чл. 22 от регламента, могат да бъдат обект на национален контрол за злоупотреба с господстващо положение по чл. 102 ДФЕС, при прилагане на националните процесуални правила (СЕС, решение от 6 март 2023, Towercast, C-449/21, ECLI:EU:C:2023:207). Следователно, не съществува съмнение, че държавите членки запазват компетентността си да определят те самите правния режим на концентрациите, в това число да извършват преценка кога е необходимо нотифициране, включително да контролират концентрации под праговете за нотифициране.

Тези изводи са потвърдени и в решение по съединени дела C-611/22 P и C-625/22 P, Illumina / Commission, постановено на 3 септември 2024 г. В т. 213–214 Съдът подчертава, че Регламент № 139/2004 не изключва възможността националните органи да упражняват контрол върху концентрации без общностно измерение чрез прилагане на чл. 102 ДФЕС. В т. 216–217 Съдът допълва, че ако праговете, основани на оборот, предвидени в правото на Съюза, се окажат недостатъчни да обхванат определени концентрации с потенциално значително въздействие върху конкуренцията, единствено законодателят на ЕС може да измени регулаторната рамка. Същевременно, държавите членки разполагат с правомощието да предвиждат по-ниски прагове в националното си законодателство. Следователно националният законодател е свободен да структурира системата за предварителен контрол върху концентрациите и да определя обхвата на концентрациите, подлежащи на задължителна нотификация.

Що се отнася до понятието „съществено възпрепятстване на конкуренцията“, то е развивано последователно и устойчиво както в съдебната практика, така и в насоките на Комисията за оценка на сливания, поради което не се налага допълнително тълкуване от СЕС.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искането на „Йеттел България“ ЕАД за отправяне на преюдициално запитване до Съда по формулираните от него общо три въпроса, относими изцяло към тълкуването на националните правни норми и правилността на формираната по тях съдебна практика, а оттам и за спиране производството по настоящото дело, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 629, ал. 1, във връзка с ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,