Определение № 904 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 645/2024 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на В. Е. Т., М. П. Т. и П. В. Т., тримата чрез процесуалния им представител адв.Б. за отмяна на влязло в сила въззивно решение №230/12.09.2018г. по в.гр.д. №48/2018г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 324/11.07.2017 г. по в.гр.дело № 627/2013г. на Окръжен съд – Русе. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.7 ГПК. С молбата се представя окончателно решение от 13.04.2023г. на Европейския съд по правата на човека, по обединени три жалби, вкл. жалба №30642/21 от 06.07.2021г. /4 жалбоподатели/, по дело „К. срещу България“, както и превод на същото решение на български език, с твърдения, че ЕСПЧ е констатирал нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС)/, като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото „Т. и други срещу България“ от 13.07.2021 г. Сочи се, че решението на ЕСПЧ от 13.04. 2023 г. обединява посочените в приложението към него три жалби, едната от които е подадена от тяхно име - на В. Е. Т., М. П. Т. и П. В. Т. – жалба № №30642/21 от 06.07.2021г. Изложени са съображения, че решението е постановено от Комитет на ЕСПЧ и на основание чл. 28, § 2 от Конвенцията то е окончателно, считано от 13.04.2023г., откогато според молителите започва да тече 6-месечният срок по чл. 305, ал. 2 ГПК. Искането им е влязлото в сила въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане при съобразяване на изложените в решението правни стандарти на ЕСПЧ. Ответникът по молбата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител П. – упълномощен служител с юридическо образование, началник на ТО Русе към ТД на КОНПИ Велико Търново, в писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, оспорва молбата като неоснователна по подробно изложени съображения в отговора. Прокуратура на РБългария не е изразилила становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. при данните по делото намира следното: Молбата е процесуално допустима. Подадена е от процесуално легитимирана страна, съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК Подадена е на 07.06.2023г. /пощенско клеймо на пощенския плик/- в шестмесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 2 ГПК, считано от датата на постановяването на представеното с нея в заверен препис и в превод на български език решение от 13.04.2023 г. на ЕСПЧ. Молбата е вписана в съответната служба по вписванията. С разпореждане от 29.09.2023 г. по гр. д. № 627/2013 г. на Окръжен съд – Русе молителите В. Е. Т. и М. П. Т. са освободени от внасяне на дължавна такса за производството по отмяна, а молителят П. В. Т. – частично, като е внесъл определения от съда размер. Молбата следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по нейната основателност. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.