Решение № 854 от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1401/2009 г.

Решение № 854 от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1401/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Н., К. В. К. и С. В. К. от гр. Варна срещу решение № 759 от 30.05.2009 г. по гр. д. № 2670/08 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа оплакване за материална незаконосъобразност на въззивното решение - касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът общинска служба по земеделие гр. Варна не взема становище по жалбата. Община Варна оспорва жалбата. С определение № 78 от 26.01.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса какъв е редът за възстановяване на собствеността в хипотезата на § 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ и чл. 10, ал. 5 от ЗСПЗЗ. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение № 2914/22.10.08 г. по гр. д. № 6641/05 г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният Д. С. Н., К. В. К. и С. В. К. срещу общинска служба по земеделие гр. Варна иск за признаване правото на ищците да си възстановят собствеността върху нива с площ от 7 дка, находяща се в землището на гр. Варна, кв. "Виница", местността "Ч. Тарла". Въззивният съд е приел, че ищцата Д. К. Н. и В. К. Николов, наследодател на другите двама ищци, са закупили с нотариален акт № 78/1953 г. 1/2 ид. част от нива, цялата с площ от 14 дка, находяща се в землището на гр. Варна, местността "Ч. Тарла". Тази нива е била внесена в ТКЗС през 1958 г., а през 1960-1965 г. е била залесена и включена в Д.. За да отхвърли предявения иск, квалифициран по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, според която правото на собственост върху земеделски земи, залесени и самозалесили се, както и на земеделски земи, включени в държавния горски фонд, се възстановява по реда и условията на този закон. Прието е, че такъв иск по чл. 13, ал. 2 от ЗСПЗЗ не е предявяван, а е предявен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, който се явява неоснователен. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Първоначалното законодателно решение за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, залесени или самозалесили се, както и тези, които са били включени в държавния горски фонд, е това да става по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно изричната разпоредба на чл. 10, ал. 5 от ЗСПЗЗ, в редакцията след изменението с ДВ бр. 98/1997 г. С приемането на ЗВСГЗГФ /ДВ бр. 110/25.11.97 г./ се възприема друго разрешение. Съгласно § 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, възстановяването става по реда и условията на този закон. С приетата впоследствие ал. 2 на § 9 /ДВ бр. 26/2001 г./ е уточнено, че заявленията за възстановяване на собствеността върху тези земи, подадени пред общинските служби по земеделие по реда на ЗСПЗЗ, се считат за заявления за възстановяване на гори и земи по чл. 1 от ЗВСГЗГФ. Когато е подадена искова молба за признаване правото на възстановяване на собствеността върху такива залесени или самозалесили се земеделски земи, или земи, включени в Д., за които е пропуснат законният срок за заявяване пред общинските служби по земеделие, съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищците. Правната квалификация на иска е дейност на съда. Той е длъжен да даде точната квалификация по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, без да е обвързан от правното основание по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, посочено в исковата молба. В този смисъл са и постановените междувременно решения по чл. 290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС - решение № 147/13.04.2010 г. по гр. д. № 505/09 г. на ВКС, II ГО и решение № 305/1.04.2010 г. по гр. д. № 640/09 г. на ВКС, I ГО. В настоящия случай ищците са подали исковата молба на 29.12.2005 г., преди изтичане на преклузивния срок по § 5б от ПЗР на ЗВСГЗГФ /ДВ бр. 13/2007 г./. По делото е представено и удостоверение от общинската служба по земеделие, че процесният имот не е заявен за възстановяване пред общинската служба по земеделие в законния срок. С оглед данните от техническата експертиза, че към момента на обобществяването на имота през 1958 г. той е имал характер на земеделска земя, а след това е залесен и включен в Д., съдът е следвало служебно да преквалифицира иска по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗДГФ и да конституира като ответници лицата по чл. 15, ал. 2 от ЗВСГЗГФ - регионалната дирекция по горите и държавното ловно стопанство по местонахождението на имота. Като не е сторил това, районният съд е постановил недопустимо решение, което неправилно е било оставено в сила с решението на въззивния съд. Тези решения следва да бъдат обезсилени и делото да се върне на районния съд за разглеждане на предявения иск по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, след конституиране като ответници на лицата по чл. 15, ал. 2 от ЗВСГЗГФ. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение