Определение № 5363 от 21.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4422/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 и по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 19727/21.07.2025 г. на ответника по делото „Г. п.“ ЕООД, подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. В. В. срещу определение № 1718/27.06.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 1568/2025 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното определение е постановено следното: 1) потвърдено е първоинстанционното протоколно определение № 4433/29.04.2025 г. по гр. дело № 14526/2024 г. на Софийски градски съд (СГС), с което е оставено без уважение искането (възражението) на жалбоподателя-ответник за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд (СРС); и 2) оставена е без разглеждане подадената от дружеството-жалбоподател частната жалба с вх. № 54259/05.05.2025 г. срещу протоколно определение № 4433/29.04.2025 г. по същото гр. дело № 14526/2024 г. на СГС „в частта, с която съдът не е приел, че не тече срок за отговор на исковата молба и не е постановил същата да бъде връчена заедно с всички документи, и не е дал едномесечен срок за подаване на отговор“. Насрещната страна – ищецът по делото А. В. Т. не е подал отговор на частната жалба с вх. № 19727/21.07.2025 г., с която е сезиран настоящият състав на ВКС. При извършената служебна проверка съдът намира, че в частта й, имаща характер на частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 от ГПК – срещу първата част на въззивното определение № 1718/27.06.2025 г., с която САС е потвърдил първонистанционното протоколно определение от 29.04.2025 г., с което СГС е оставил без уважение възражението (искането) на жалбоподателя-ответник за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на СРС, частната жалба с вх. № 19727/21.07.2025 г. е процесуално недопустима. Този извод следва от изричните задължителни указания, дадени с т. 9, б. „в”, абзац 2 от тълкувателно решение (ТР) № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод (възражение) за неподсъдност на делото, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. По така изложените съображения, подадената срещу неподлежащата на обжалване част от определение № 1718/27.06.2025 г. на САС, частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като в същата част производството пред ВКС следва да се прекрати. В останалата ѝ част, частната жалба с вх. № 19727/21.07.2025 г., имаща характер на такава по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащата на обжалване част от определение № 1718/27.06.2025 г., с която частично е преградено развитието на частното производство пред САС, като е оставена е без разглеждане частната жалба с вх. № 54259/05.05.2025 г. на дружеството-жалбоподател. Последното излага оплаквания за неправилност на тази част от обжалваното определение № 1718/27.06.2025 г., като поддържа, че апелативният съд необосновано приел, че обжалваното първоинстанционно определение на СГС не попада в кръга на обжалваемите съдебни актове по смисъла на чл. 274, ал. 1 от ГПК – преграждащи хода на делото или изрично посочени в закона като обжалваеми. Жалбоподателят излага и подробни съображения за незаконосъобразност на определението на първоинстанционния СГС, с което било прието, че е налице легитимно връчване на исковата молба и съдебните книжа, като поддържа, че с него са нарушени негови основни процесуални права на ответник и той бил лишен от право на защита, поради което счита, че по същество представлявало акт, който преграждал хода на делото, тъй като лишавал ответника от възможността да участва в делото и да осъществи правата си, предоставени му от закона. Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 19727/21.07.2025 г. е неоснователна в тази нейна процесуално допустима част, като съображенията за този извод са следните: Ответното дружество (сега жалбоподател), също чрез адв. В. е подало пред първоинстанционния СГС молба с вх. № 35745/21.03.2025 г., с която е поискало съдът да приеме, че не му е връчена надлежно исковата молба, да му бъде изпратена и връчена същата на посочения съдебен адрес, и да му се даде възможност да представи отговор в едномесечен срок. В откритото съдебно заседание, проведено на 29.04.2025 г., СГС е докладвал тази молба и след изслушване на страните е изложил мотиви за неоснователност на същата, но не се е произнесъл с определение (диспозитив) по направените с нея искания, а като е приел и че няма процесуална пречка, е държал определение, с което е дал ход на делото в съдебното заседание. При така установените обстоятелства по делото настоящият съдебен състав намира, че подадената от жалбоподателя до САС частна жалба с вх. № 54259/05.05.2025 г. срещу „протоколно определение от 29.04.2025 г.“, с което СГС „отказва да приеме, че не тече срок за отговор на исковата молба и да постанови същата да бъде връчена заедно с всички документи, като ни се даде едномесечен срок да подадем отговор на исковата молба“, няма предмет на обжалване, тъй като такова протоколно определение от 29.04.2025 г. първоинстанционният СГС не е постановявал. Само по тези съображения, подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 54259/05.05.2025 г. е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане от САС. Отделно от горното, дори да се приеме (както очевидно е сторил САС), че протоколното определение на СГС, с което е даден ход на делото, имплицитно съдържа в себе си и определение, „с което съдът не е приел, че не тече срок за отговор на исковата молба и не е постановил същата да бъде връчена заедно с всички документи, и не е дал едномесечен срок за подаване на отговор“, то и в този случай частната жалба с вх. № 54259/05.05.2025 г. е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт. Това е така, защото, както е приел и САС, такова определение не попада в нито една от категориите съдебни актове по чл. 274, ал. 1 от ГПК – преграждащи хода на делото или изрично посочени в закона като обжалваеми. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че такова определение, с което съдът приема, че на ответника редовно е връчен препис от исковата молба и приложенията й, и отказва тези преписи отново да се връчат на ответника и да му даде нов едномесечен срок за подаване на отговор, било преграждащо хода на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. В мотивите към т. 5 от ТР № 1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС са дадени подробни разяснения, кои са определенията на съда, преграждащи по нататъшното развитие на производството, като обсъжданото определение не попада сред тях. Изводът, че то не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно чл. 274, ал. 1 от действащия ГПК, а би могло да съставлява процесуално нарушение на първата инстанция във връзка с доклада по делото, което може да бъде релевирано едва с въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, следва и от разясненията в мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената служебна проверка съдът установи, че обжалваното определение № 1718/27.06.2025 г. на САС е валидно постановено, както и че е процесуално допустимо в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 54259/05.05.2025 г. на жалбоподателя, а по горните съображения е и правилно в тази част, поради което в същата то следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение