Решение № 239 от 21.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 188/2011 г.

Решение № 239 от 21.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 188/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 5043 от 9.11.2010 г. по гр. д. № 3267/2008 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 31.07.2008 г. по гр. д. № 15730/2006 г. на Софийски районен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявения от касатора иск срещу В. Г. Б. по чл. 81, ал. 1, т. 1 ЗЗ (отм.) за сумата 1 725 лв. В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът развива съображения, че материалноправният въпрос, а именно че предпоставка за суброгиране на застрахователя в правата на застрахования срещу причинителя на вредата е да има извършено валидно плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя е обусловил изводите на решаващия състав. В тази връзка се поддържа, че такова плащане има осъществено, за което е представено и писмено доказателство - издадено от "У. Б." удостоверение, но то необосновано не е било обсъдено и преценено от въззивният съд. Ответникът по касация В. Г. Б. оспорва жалбата по съображения, изложени в отговора, депозиран по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. С определение № 2.08.2012 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК, касационния контрол на въззивното решение е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради разрешения в противоречие със задължителната практика на ВКС въпрос на материалното право счита ли се за осъществено плащането на застрахователното обезщетение със задължаването на сметката на застрахователя или за да е валидно, следва да се установи и постъпването на сумата по сметката на застрахования. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 290 ГПК, приема следното: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът, настоящ касатор не е доказал извършеното плащане на обезщетението на застрахования при него водач по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и поради това не се е суброгирал в правата му, респ. за него не е възникнало регресното право по чл. 81 ЗЗ (отм.). В тази връзка са изложени съображения, че застрахователят не е доказал, че с така наредената от него сума банката, обслужваща застрахования водач е заверила сметката на последния със заплатеното по договора застрахователно обезщетение. Въззивното решение е неправилно. С Решение № 50 от 2.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 485/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 12 от 25.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 181/2009 г., II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи поради това задължителна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че със заверяване сметката на кредитора, плащането се смята за осъществено - чл. 305 ТЗ. Така формираната по реда на чл. 290 и чл. 291 ГПК съдебна практика изцяло се споделя от настоящият касационен състав, който намира за основателни оплакванията на касатора за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния и процесуалния закон. В противоречие с тази практика въззивният съд е приел, че не е осъществено валидно плащане на процесното застрахователно обезщетение. По делото е представено надлежно нареждане от 19.11.2003 г., с което касаторът е наредил на обслужващата го банка [фирма] да извърши превод на сумата 1 725 лв. по щета № 22130/2003 г. по сметката на Н. Г. Г., собственик на увредения при ПТП л. а. "Рено 19". От представеното удостоверение от 1.07.2008 г., издадено от [фирма], но останало необсъдено от решаващия състав се установява, че преведеното от касатора застрахователното обезщетение е постъпило по сметката на Н. Г. на 20.11.2003 г. Следователно в конкретния случай са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 1 ЗЗ (отм.), съгласно която с плащането на обезщетението по договора за имуществено застраховане, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, като има право да иска заплащане на причинените вреди до размера на платеното. Изложеното позволява да се приеме, че като е приел противното и е отхвърлил иска, въззивния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради отсъствието на необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като се уважи предявения от касатора иск. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноските, направени за всички инстанции в размер общо на 244.00 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 726 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение