Решение № 5834 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3867/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Парис“ ЕООД, притежаващо ЕИК 104635635, със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Димитър Хадживасилев“ № 16, ет. партер, депозирана чрез адвокат – пълномощник, против Решение № 725/16.02.2026 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. дело № 518/2025 г. по описа на съда. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-04000424003661-091-001/21.02.2025 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение № 51/09.05.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за корпоративен данък за данъчните периоди 2021 г. и 2022 г. в размер на общо 159 126,42 лв. главница, ведно с начислените лихви за забава в размер на 39 447,39 лева. Касаторът обжалва решението като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато същетвено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът не е извършил дължимия анализ относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 ДОПК, обосновали провеждане на ревизията по особения ред. Счита, че са представени достатъчно и относими доказателства относно реалността на доставките, поради което незаконосъобразно с РА са установени допълнителни задължения за дружеството единствено с оглед нередности, констатирани при доставчиците. Моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на РА в процесната му част или при условията на евентуалност – иска връщане на делото за разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на направените разноски пред две съдебни инстанции. Ответникът по КЖ – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, я е оспорил чрез процесуалния си представител. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прецени КЖ като процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното от фактическа и правна страна: „Парис“ ЕООД осъществява дейност – търговия на едро със зърно, семена, фураж и необработен тютюн. През данъчните периоди 2021 г. и 2022 г. дружеството е отчело разходи по фактури, издадени от „Ване Тасеф“ ЕООД, „СФ Парк“ ЕООД, „Монди“ ЕООД, „Иванов Метал“ ЕООД и „Теди Стил 2007“ ЕООД. Предмет на фактурите, издадени от „Ване Тасеф“ ЕООД, „СФ Парк“ ЕООД, „Иванов Метал“ ЕООД и „Теди Стил 2007“ ЕООД, са различни земеделски култури (царевица, пшеница, рапица), а по фактурите, издадени от „Монди“ ЕООД – аванс и транспортни услуги. Ревизиращите органи са приели, че не се касае за реални стопански операции, а за документалното им оформяне, тъй като нито дружеството, нито доставчиците му са представили доказателства относно предаване на стоките и извършване на услугите. Отделно от това е установено, че за ревизирания период дружеството е предоставило в заем парични средства на „Монди“ ЕООД, във връзка с което не са отчетени приходи от лихви. В резултат на така установените факти, приходните органи са приели, че са доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 ДОПК – налице са данни за укрити приходи и в счетоводството са използвани документи с невярно съдържание. На дружеството е изпратено Уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК с № Р-04000424003661-113-001/05.12.2024 г., с което е уведомено, че основата за облагане с корпоративен данък за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като е изискано представяне на декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 ДОПК за ревизирания период, но такава не е представена. С оспореният РА данъчната основа за 2021 г. е определена като декларираният от дружеството финансов резултат е преобразуван чрез увеличаване със стойността на отчетените разходи по фактури, както следва: със сума в размер на 309 838,28 лв. по 4 бр. фактури, издадени от „Ване Тасеф“ ЕООД; със сума в размер на 4 012,80 лв. по 2 бр. фактури, издадени от „Монди“ ЕООД; със сума в размер на 15 097,60 лв. по 2 бр. фактури, издадени от „Теди Стил 2007“ ЕООД, и със сума в размер на 2 058,40 по 1 бр. фактура, издадена от „Иванов Метал“ ЕООД, както и с неотчетените приходи от лихви до размер от 371,34 лв. по предоставен заем на „Монди“ ЕООД. Аналогично, за 2022 г. декларираният от дружеството финансов резултат е увеличен със стойността на отчетените разходи по фактури, както следва: със сума в общ размер на 966 100,00 лв. по 6 бр. фактури, издадени от „Ване Тасеф“ ЕООД; със сума в общ размер на 338 977,90 лв. лв. по 4 бр. фактури, издадени от „СФ Парк“ ЕООД, и със сума в размер на 1 000,60 лв. по 1 бр. фактура, издадена от „Монди“ ЕООД. Административният съд е счел, че РА е издаден от компетентен орган и съставлява валиден индивидуален административен акт. Процедурата по издаване на акт е съобразена с приложимите норми от ДОПК, актът е подписан с КЕП и в периода на действие на съответното удостоверение. Според съда, РА притежава изискуемата се съгласно чл. 120 ДОПК форма, ведно с необходимото изложение на фактическите и правни основания за неговото постановяване. При преценката на материалната законосъобразност и обоснованост на акта, съдът е споделил в пълнота доводите на приходните органи, според които се установява наличие на предпоставките, предвидени в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 ДОПК. След съвкупна преценка и анализ на доказателствата, представени за всяко от дружествата, сочени за доставчици, съдът е приел, че не се установява реално предаване на стоките или извършване на услугите, поради което правилно, на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 и чл. 16 ЗКПО, отчетените разходи не са признати за данъчни цели и с тях е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството, като са установени допълнителни задължения за корпоративен данък. Оспореният РА е потвърден от първоинстанционния съд и в частта на установените лихви във връзка с предоставения на „Монди“ ЕООД заем, като е прието, че е осъществена хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО, което обуславя необходимостта от извършване на корекция и начисляване на допълнителни задължения. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което касационната съдебна инстанция го оставя в сила. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като приходните органи са приели наличието на основанията, предвидени в ал. 1, т. 2 и т. 3 на нормата. Неправилно административният съд е приел за доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи, доколкото „Парис“ ЕООД не е начислило лихви по отпуснати в заем на „Монди“ ЕООД парични заеми. В случаят, противно на приетото от ревизиращите органи, а и от съда, не се касае за укриване на приходи, тъй като между страните не са уговорени лихви, съответно не е установено такива да са получени и счетоводно отчетени. Предоставянето на безлихвени заеми от търговците, макар и да подлежи на регулация на основание чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, считайки се за отклонение от данъчно облагане, е допустимо от гледна точка на гражданския и търговския оборот (по арг. чл. 294, ал. 1 ТЗ и чл. 240, ал. 2 ЗЗД). След като ревизиращите органи не са ангажирали доказателства, че по процесните договори за заем е изплатена лихва в полза на ревизираното дружество, неправилно е прието, че се касае за укрити приходи (в този см. Решение № 9833/15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 4676/2025 г. на ВАС). Съдебната практика е константна обаче, че за законосъобразното провеждане на ревизията по особения ред, предвиден в чл. 122 и сл. ДОПК, е достатъчно приходните органи, чиято е доказателствената тежест, да установят наличие на една от предвидените в нормата предпоставки, което в процесния казус е сторено, а именно – в счетоводството на „Парис“ ЕООД са използвани документи с невярно съдържание. Както правилно и обосновано е приел първостепенният съд, фактурите, издадени от „Ване Тасеф“ ЕООД, „СФ Парк“ ЕООД, „Монди“ ЕООД, „Иванов Метал“ ЕООД и „Теди Стил 2007“ ЕООД, не отразяват вярно стопански операции, поради което отчетените във връзка с тях разходи не трябва да се признават за данъчни цели. Недоказано е останало както предаването на стоките и извършване на транспортните услуги от сочените в данъчните документи дружества, така също ревизиращите органи са изследвали, чрез допустими доказателствени средства и съответните им процесуални действия, и са отрекли възможността на доставчиците да ги доставят. Противно на изложените в касационната жалба доводи, отчетените разходи не са признати поради липса на ангажирани от дружеството достатъчно и убедителни доказателства, установяващи реалното получаване на количествата зърнени и житни култури и транспортни услуги, а не с оглед установени при доставчиците нередности. Следва да се посочи също, че установяването с РА на допълнителни задължения, не съставлява облагане на брутна печалба, както касаторът твърди, защото чл. 26, т. 2 ЗКПО (относно непризнаване на документално необосновани разход), не попада сред хипотезите, предвидени в чл. 27 ЗКПО, при които не се признават съответните приходи. Поради това и на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО обосновано не са признати осчетоведените разходи, за данъчни цели, и с тях е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството, респ, установен е допълнителен корпоративен данък. Решението на административния съд е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата по отношение размера на установените лихви, по отношение на които касаторът не аргументира конкретни възражения. Касационната съдебна инстанция споделя изцяло мотивите на административния съд, които са убедителни, обосновани и препраща към тях, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. С оглед изложеното, първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: В касационното съдебно производство Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП е защитаван и представляван от процесуален представител – юрисконсулт, който е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно отхвърлянето на КЖ в цялост, искането за разноски на административния орган е основателно. В полза на НАП трябва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, в приложимата по време редакция, (изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.), вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение