Определение № 6569 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4924/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл., във вр. с чл. 154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Ж. П., чрез адв. Паров, срещу определение № 4573/20.04.2026 г., постановено по адм. дело № 686/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по дело С-676/25 на Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по отправено към него преюдициално запитване с определение № 11385 от 21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1643/2025 г. по описа на АС - Варна. По изложени в частната жалба доводи за неправилност на определението се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски за настоящото производство. Ответникът – „Банка ДСК“ АД, чрез процесуален представител юрк. М. Иванов, в депозирано писмено възражение заявява становище за неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да се остави в сила и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: С обжалваното понастоящем определение първоинстанционният съд е приел, че преюдициалните въпроси, предмет на образуваното пред СЕС дело С-676/25, са от значение за правилното решаване на настоящото дело, с оглед на което е постановил спиране на производството на основание чл.154а, ал. 1, т. 8 от АПК. Определението е правилно като краен резултат, макар и ненадлежно мотивирано. Касационната инстанция приема, че в случая действително е налице хипотезата на чл.154а, ал. 1, т. 8 от АПК, тъй като отправените до СЕС въпроси с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. по описа на АС – Варна са свързани с обема и характера на задължението на администратора на лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 в хипотезата на поискан достъп до лични данни чрез предоставянето на копия от носителите на тези данни. Без значение за преценката за относимост на дело С-676/25 на СЕС към настоящия спор е дали носителят е един или множество документи, изрично или общо посочени в заявлението за достъп до лични данни. Спорен и по двете дела (настоящото и адм. дело № 1643/2025 г. на АС - Варна) е въпросът в каква форма се дължи предоставянето на копие от лични данни – достатъчно ли е извлечение от носителите на данни с информацията за личните данни на субекта, които се обработват от администратора, или последният следва да предостави носителите на данни в цялост, т.е. при изрично искане за това да предостави пълно копие от съответния договор (или свързани с него документи, както в случая се претендира достъп до платежни нареждания, платежни документни, движения по кредитна сметка или други документи за извършени плащания), във връзка с който са били събрани и се обработват данните. Поради това, макар и без да са напълно идентични, двата спора разкриват сходство във фактите и спецификата на поставените за разглеждане въпроси в достатъчна степен, която обуславя извода за преюдициалност на произнасянето на СЕС по дело С-676/25 по отношение на изхода на настоящия спор. С оглед изложеното оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящото определение не представлява акт по същество на спора, поради което след отпадане на основанието за спиране на производството и възобновяването му административният съд следва с акта по същество на спора да се произнесе и по претендираните в настоящата инстанция разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,