Определение № 1922 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на „ПРОВЕНД 99“ ЕООД, подадена чрез упълномощения адвокат Ж. Бюйлекова, против определение № 45 от 16.01.2025 г., постановено по преписка № КЗК-3/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за изпълнение на строително - монтажни работи по проектно предложение „Реконструкция на сградата и прилежащото пространство на СУ „Д-р Петър Берон“, гр. Тополовград“ по три обособени позиции, открита с Решение № F601204/27.11.2024 г. на директора на СУ „Д-р Петър Берон“ гр. Тополовград. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на производствените правила. Твърди се, че нито КЗК, нито възложителят сочат аргументи или обстоятелства как спирането на конкретната поръчка ще накърни интересите на обществото, което прави мотивите им бланкетни. Жалбоподателят счита, че не са налице аргументи, от които да е видно защо КЗК възприема хипотезата, че спирането ще навреди на интересите на възложителя, защото никъде в искането за налагане на временна мярка не се претендира неизпълнение на посочените в процедурата дейности, а напротив - дружеството настоява същите да бъдат изпълнение по най-прозрачния и законосъобразен начин. Обобщено частният жалбоподател поддържа, че КЗК не е разгледала по същество посочените в жалбата обстоятелства и не е изследвала задълбочено мотивите му да поиска мярката по чл. 204, ал. 1 ЗОП. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважено искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“. Претендира направените в производството разноски. Ответникът - директорът на СУ „Д-р Петър Берон“ - гр. Тополовград, редовно уведомен по реда на чл. 232 АПК, не взема становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред КЗК е било образувано по жалба на „ПРОВЕНД 99“ ЕООД срещу решение № F601204/27-11 -2024 г. на директора на СУ „Д-р Петър Берон“ гр. Тополовград, за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за изпълнение на строително - монтажни работи по проектно предложение „Реконструкция на сградата и прилежащото пространство на СУ „Д-р Петър Берон“, гр. Тополовград“ по три обособени позиции, с уникален номер на процедурата в ЦАИС ЕОП 05699-2024-0006. С подадената жалба оспорващото дружество е направило особено искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществената поръчка, което КЗК е счела за неоснователно и го е оставила без уважение. За да постанови този резултат, Комисията се е позовала на нормите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП във вр. с чл. 203, ал. 1 ЗОП, и е приела, че макар жалбоподателят да притежава качеството "заинтересовано лице" по смисъла на чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗОП, във връзка с § 2, т. 14 от Допълнителните разпоредби на закона, той носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата, което не е направил, защото в жалбата са изложени единствено съображения, имащи отношение към твърдяната незаконосъобразност на процесния акт на възложителя, респективно към одобрения с него проект на договор. Според КЗК само бланкетно е посочено, че с продължаването на обществената поръчка ще бъде накърнен интереса на дружеството, без да са изложени никакви аргументи в тази посока, а единствено е изразено становище, че следва бъде проведена една законосъобразна процедура и от забавянето на изпълнението ѝ няма да възникнат неблагоприятни последици. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществото. Този извод е подкрепен с анализ на предмета на обществената поръчка и дейностите, които са предвидени за извършване при изпълнението му, а именно внедряване на мерки за енергийна ефективност, озеленяване на училищния двор и изпълнение на СМР по проект за фотоволтаична инсталация за производство и съхранение на електрическа енергия. Изрично е посочено, че целта на реализирането на поръчката е подобряване на енергийната ефективност и облагородяване на училищната среда на СУ „Д-р Петър Берон“, гр. Тополовград, което безспорно може да се определи като значим обществен интерес, респективно този интерес ще бъде накърнен чрез постановяването на временна мярка, защото ще доведе до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на процедурата и извършване на предвидените строителни дейности, заложени за изпълнение по предмета на поръчката. При преценка на възможните последици от налагането на временната мярка, КЗК е счела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя, тъй като неосъществяването на дейностите и целите на предмета на процедурата би довело до отрицателни последици за него, тъй като от една страна внедряването на мерки за енергийна ефективност и изграждане на фотоволтаична инсталация ще имат положителен и финансов ефект за възложителя, а от друга страна благоустройството на училищния двор ще се отрази благоприятно на учениците на СУ „Д-р Петър Берон“, гр. Тополовград, т.е. ще рефлектира на широк кръг лица. Съобразени са нормите на чл. 112, ал. 8 и чл. 204, ал. 4 ЗОП. По тези съображения КЗК преценила особеното искане за неоснователно и го оставила без уважение. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, налагащи отмяната му. Комисията правилно е тълкувала и приложила нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП, която регламентира, че жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП, Комисията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Съгласно чл. 204, ал. 3 ЗОП КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане, като при произнасянето си КЗК следва да направи преценка на възможните последици с оглед интересите на страните по преписката - възложител и жалбоподател, и да изследва последиците от спирането на процедурата във връзка с обществения интерес. В конкретната хипотеза органът по преразглеждането е спазил законовите изисквания и не е допуснал твърдените от частния жалбоподател нарушения, защото е изследвал всички относими към производството факти и обстоятелства. Съдът изцяло споделя становището на КЗК, че жалбоподателят, който претендира налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. В случая обаче „ПРОВЕНД 99“ ЕООД не е изложило обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин. В депозираната жалба единствено се твърди, че поради сочените пороци в акта на възложителя, съществува реална опасност от сериозно увреждане интересите на дружеството, тези на всички потенциални участници и на обществото като цяло, защото не са били изпълнени указанията на АОП в проведения контрол по чл. 229, ал.1, т.2, б. “г“ ЗОП, а обявените условия на проекто-договора водят до съмнение за злоупотреба с обществени средства. Правилна е преценката на КЗК, че се касае за бланкетни доводи, които не обосновават налагане на временната мярка, защото са такива по съществото на правния спор и тяхното обсъждане би довело до неговото предрешаване. Във връзка със значимостта на обществения интерес КЗК правилно е съобразила предмета на процесната обществена поръчка, включените в него дейности и специфичната цел, чрез които ще бъде подобрена енергийната ефективност и ще се облагороди училищната среда на СУ „Д-р Петър Берон“ - гр. Тополовград. При това положение Комисията е извела верен и обоснован извод, че в настоящата хипотеза спирането на процедурата ще рефлектира негативно както върху интересите на обществото, така и на самия възложител, доколкото забавянето на процедурата ще доведе до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на процедурата и извършване на предвидените строителни дейности, заложени за изпълнение по предмета на поръчката. Без всякакво отношение към настоящото производство частният жалбоподател твърди, че ако се възприеме твърдението на КЗК и на възложителя за основателно, то тогава не може да се обясни по каква причина въпросната поръчка е прекратявана два пъти, съответно се обявява за трети път и как това се обвързва с интересите на обществото. Въпросите относно законосъобразното прекратяване на предходни възлагателни процедури и наличието на финансиране за тяхното провеждане не са предмет на преценката по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП. Противно на възражението на жалбоподателя, КЗК е разгледала по същество посочените в жалбата обстоятелства и е изложила подробни мотиви защо не ги възприема като основателни. С аргументите, които Комисията излага във връзка със значимостта на предвидените за изпълнение дейности, които са включени в обхвата на възлагателната процедура, не се измества тезата в подкрепа на исканото спиране, а се обосновава преценката, че от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Комисията законосъобразно е обсъдила приложението на чл. 112, ал. 8 ЗОП, според която разпоредба възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато предварително изпълнение, с оглед на което интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до решаването на спора по същество. При това положение съдът намира за верен и обоснован крайният извод на КЗК, че в конкретната хипотеза от изложените аргументи от страна на жалбоподателя не изпълняват законовото изискване на чл. 204, ал. 3 ЗОП. С оглед изхода от спора разноски не се дължат. По изложените съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 216а ЗОП, във връзка с чл. 236 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,