Определение № 2693 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 528/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. А. Ч. против определение № 180 от 26.01.2024 г. по ч. т. д. № 1754/2023 г. на ВКС, Т. К., II т. о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. А. Ч. срещу определение № 1323/16.05.2023 г. по ч. т. д. № 1276/ 2023 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането му за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. В частната жалба са инвокирани оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Изложено е, че са налице процесуални нарушения, допуснати от състава на Върховния касационен съд по съображения, че не е предоставена възможност на жалбоподателя да формулира конкретни преюдициални и тълкувателни въпроси. Излага правно съждение, че е налице хипотезата на чл. 1 – 3 от Директива 2004/48/ЕО, както и чл. 5, б. „Е“ от ЗДТ, така и на чл. 63, ал. 1, б. „а“ ГПК (отм.) за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по делото, поради което формулира искане в тази насока. Моли за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС за тълкуване на чл. 1 – 3 от Директива 2004/48/ЕО и хармонизираното и прилагане в България, респективно съответствието на националното законодателство с нея по отношение на чл. 5, б. „Е“ от ЗДТ, чл. 63, ал. 1, б. „а“ ГПК (отм.), чл. 83, ал. 2 ГПК, чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ, чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ и чл. 54, ал. 3 и чл. 56 КРБ и за прилагането на практиката на съда на ЕС на Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/15 и др. Частната жалба е допустима горепосочената част, като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, съобразно чл. 274, ал. 2, изр. последно от ГПК, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване. С оглед на предмета на настоящото производство, с определение № 180 от 26.01.2024 г. по ч. т. д. № 1754/2023 г. на ВКС, Т. К., ІI т.о Върховният касационен съд е оставил без разглеждане частната жалба на А. А. Ч. срещу определение № 1323/16.05.2023 г. по ч. т. д. № 1276/ 2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането му за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, поради процесуална недопустимост на същата в тази част, като съдебният състав е аргументирал извода си с разпоредбата на чл. 629, ал. 2, изр. 2 от ГПК, в която изрично е посочено, че това определение е окончателно. С посоченото определение в останалата част, съдебният състав не е допуснал касационно обжалване на Определение № 1323/16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1276/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща определение № 261634/16.06.2022 г. и определение № 261635/16.06.2022 г. по т. д. № 1066/2023 г. на Софийски градски съд, с които е отказано освобождаването на А. Ч. от внасяне на държавна такса по подадените от него частни жалби, както и е оставил без уважение исканията му за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС и за сезиране на ВКС за постановяване на Тълкувателно решение по прилагането на чл. 1-3 от Директива 2004/48/ЕО, чл. 5, б. „е“ ЗДТ, чл. 63, ал. 1, б. „а“ ГПК /отм/. и чл. 83, ал. 2 ГПК. Настоящият състав споделя това становище. Съгласно чл. 629, ал. 2, изр. второ от ГПК, определението на съда, с което е отказал да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, е окончателно и не подлежи на обжалване. Разпоредбата изрично изключва тези определения от инстанционен контрол. Поради това, правилно съставът на Върховния касационен съд е стигнал до извод за недопустимост на подадената от А. А. Ч. частна жалба, като насочена срещу въззивно определение, което не подлежи на касационно обжалване. Съдът намира, че държавната такса за разглеждане на настоящата частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, на основание чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е в размер на 15 лв. и следва да бъде събрана по реда на чл. 77 ГПК. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,