Определение № 53 от 11.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1200/2018 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба вх. № 6623/10.07.2018 г. от адв. Е. И., процесуален представител на С. А. Е., за допълване в частта за разноски, на определение № 267 от 11.06.2018 г. на ВКС, IV-то г.о. по ч.гр.д. № 1200/2018 г., с което е отменено разпореждане от 16.02.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 5227/2017 г. за връщане на частна касационна жалба вх. № 21805 /21.12.2017 срещу определение, с което апелативният състав е потвърдил отказ на първоинстанционния градски съд за освобождаване от държавна такса по въззивно обжалване на постановеното от последния решение. В молбата се твърди, че по делото бил приложен договор за правна защита и съдействие № 773973 касаещ представителство пред касационната инстанция в производство по освобождаване от държавна такса, като представителството е уговорено при условията на безплатна адвокатска помощ. А. Й. Х., като насрещна страна, не ангажира становище по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК Съставът на ВКС, ІV- то г.о., намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в едномесечния преклузивен срок от постановяване на съдебния акт, чието изменение в частта за разноски се иска, който е неопбжалваен, така е допустима. По същество разгледана молбата е основателна. На лист 17 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие № 773973 от дата 19.02.2018 г., с предмет процесуално представителство пред касационната инстанция и в който е записано, че същото се осъществява при условията на безплатна адвокатска помощ. С определение № 267 от 11.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1200/2018 г. съставът на ВКС, IV –то г.о. не е присъдил разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение съобразно изхода от спора, макар по частната жалба на С. да е отменил окончателно разпореждане на апелативен съд за връщане на частна касационна жалба. По аргумент от чл. 81 ГПК разноски се присъждат с всеки акт, с който приключва производството пред съответната инстанция като законът, по отношение на обжалването, не прави разлика дали производството е по жалба срещу решение или е по частна жаба, какъвто е настоящият случай, Съгл. чл. 38, ал. 2 ЗАдв ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгл. чл. 11 от Наредба № 1-2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждениe за съдебни поръчки, за изготвяне на частни жалби, за обжалване действията на съдия-изпълнителя, на нотариуса или на откази за вписване в Агенцията по вписванията или друг регистър - 200 лв., а когато жалбата се разглежда в открито заседание - 300 лв. Определение № 267 от 11.06.2018 г., чието допълване в частта за разноски се иска, е постановено в закрито съдебно заседание, поради което насрещната страна следва да бъде осъдена да изплати на адв. Е. И. адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 200 лв. Тъй като по делото няма данни адвокатът да е регистриран по ЗДДС, сумата на данъка върху така определеното възнаграждение, не следва да се присъжда. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, IV-то го.,