Определение № 448 от 20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 699/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответницата М. М., чрез адв.М.Д. срещу определение от 06.12.2022г. по в.гр.д.№2835/2022г. на ОС-гр.П., с което е потвърдено определение №634/18.07.2022г. по гр.д.№620/2021г. на РС-гр.К., с което е оставена без разглеждане молба вх.№4495/03.06.2022г., с която се иска допълване на протоколно определение от 26.05.2022г. в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, алтернативно неговото изменение. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение с искане за неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен и е постановен в противоречие на посочената практика на ВКС, според която ответникът има право на разноски не само при отхвърляне на предявения иск, но и при прекратяване на делото /изцяло или частично/ по реда на чл.78, ал.4 от ГПК В процесния случай ищецът е предприел частично изменение на иска, който е бил намален от 7 544.71лв. на 5 281лв., като производството в тази му част е било прекратено поради оттегляне на иска.Определението в прекратителната част е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано от страните.В тази хипотеза ответникът има право на присъждане на част от направените по делото разноски, а процесуалният му представител на част от адвокатското възнаграждение, което му се следва по реда на чл.38 от ЗАдв, тъй като представлява доверителя си безплатно.Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и постанови връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на искането за допълване/изменение/ на протоколно определение от 26.05.2022г. в частта за разноските.Претендират се разноски за настоящото производство. Ответникът не е депозирал отговор на подадената жалба. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване настоящият състав приема следното: За да приеме, че подадената от ответника жалба срещу определението на РС-Карлово е неоснователна, въззивният съд е изложил мотиви, че на страната са били присъдени всички направени по делото разноски, включително и тези за частта от претенцията, по която производството по делото е било прекратено, поради което повторно произнасяне по искането за разноски е практически невъзможно. Така изложените от въззивния съд съображения са в пряко противоречие с посочената от касатора съдебна практика на ВКС – определение №60344 от 01.12.2021г. по гр.д.№513/2021г. на ВКС и определение №10/20.01.2021г. по гр.д.№960/2020г. на ВКС, според която в случая, в който производството е било прекратено поради частично оттегляне или отказ от иска от страна на ищеца, последният дължи сторените от насрещната страна разноски съразмерно на частта, за която производството по делото е било прекратено. В процесния случай производството по делото е било прекратено поради оттегляне на иска за разликата от 5 281лв. до 7 544.71лв., предприето в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд, поради което ответникът има право на 30% от сторените по делото разноски, а процесуалният му представил на 30% от дължимото му се по реда на чл.38 от ЗАдв адвокатско възнаграждение.Тези разноски се дължат на основание чл.78, ал.4 от ГПК и не са обусловени от изхода на делото във все още висящата му част, доколкото решението на РС-гр.К. е било обжалвано и по жалбата на ищеца е образувано дело пред ОС-гр.П..Същите е следвало да се присъдят с отделено определение, с което се допълни определението за частично прекратяване на делото, а останалата част от разноските трябва да се присъдят с решението по същество на спора. При обосновано искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, което е заявено в срока за обжалване, съдът следва да се произнесе по същество като прецени неговата основателност, а не да го остави без разглеждане, тъй като според него претенцията на страната е удовлетворена изцяло. В последното с.з. е представен списък за разноски, от който се установява както направените от страната разноски, така и размера на адвокатското възнаграждение, което се дължи на адв.М.Д..Същите съответстват на представените документи за заплатени разноски и Наредба №1 за М.. Първоинстанционният съд следва да допълни определението си за частично прекратяване на делото и присъди на ответника и адв.М.Д. 30% от разноските, съотв. адвокатския хонорар по чл.38 от ЗАдв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение