Решение № 4664 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 919/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Марица, чрез представител по пълномощие юрисконсулт В. Колева против решение № 9871 от 10 ноември 2025 год. постановено по адм. дело № 917/2024 год. по описа на Административен съд гр.Пловдив. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на това оспорване заявява, че изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед представлява общ административен акт, са в противоречие на приложимите разпоредби, доколкото същите дават правомощие на кмета да въвежда мерки за организация и безопасност на движение, като актове на оперативна самостоятелност. В тази връзка счита, че оспорената заповед е издадена въз основа на констатации на специализирана комисия и за определен участък, а не за неограничен кръг адресати. Обосновава извод, че мерките по организацията на движението не изменят регулацията и не представляват общ административен акт, дори да засягат неограничен кръг от лица. Намира, че съдът неправилно е отменил мярката за безопасност без да отчете превантивния характер на правомощието. Оспорва и изводите на първоинстанционния съд, че липсата на генералния план за организация на движението или изменение на ПУП води до незаконосъобразност на оспорената заповед. В тази връзка намира, че съдът неправилно е смесил актовете по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) с тези по Закона за устройство на територията (ЗУТ). Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба – Всестранна кооперация (ВК) „Свети Власий“, с. Труд, обл. Пловдив, представлявана от председателя В. Г. Г., чрез представител по пълномощие адв. П. Иванов от Адвокатска колегия гр. Пловдив, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и развива подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Заявява, че не претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на ВК „Свети Власий“ заповед № РД-09-1376 от 03 октомври 2023 год. на и.д. кмет на Община Марица, с която във вр. със сигнал – жалба № ЖС-86 от 28 септември 2023 год. и становище на комисия от 02 октомври 2023 год. по сигнала, е наредено да се преустанови движението на МПС пред вход/изход към вътрешна улица в междублоково пространство от ул. Карловска (път II-64 Карлово – Пловдив), като за целта следва да се монтират предпазни парапети и вертикална сигнализация, а транспортният достъп към вътрешна улица в междублоково пространство на жилищния квартал на ул. „Янтра“ №№ 2А, 2Б, 2В, 2Г и 2Д, с. Труд, следва да се осъществява през западния вход/изход при ул. „Янтра“. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че на 29 септември 2023 год. бил подаден сигнал – жалба № ЖС-86 от 29 септември 2023 год. на живущите на ул. „Янтра“ №№ 2А, 2Б, 2В, 2Г и 2Д, с. Труд, в която било заявено, че са преки потърпевши от транзитно преминаване на автомобили от цялото село, както и че от същите се изхвърлят битови отпадъци. Със сигнала било заявено и искане да бъдат предприети всички необходими меки по ограничаване на движението на вътрешния път в междублоковото пространство в парцел 2701. Предложено било затваряне на западния вход на улицата, което да ограничава, а не забранява транзитното преминаване. Към искането били приложени и подписи на домакинствата. Във връзка със посочения сигнал на 02 октомври 2023 год., комисия в състав началник отдел Строителство към дирекция УТ – община Марица, гл. експерт БКС, община Марица и и.д. кмет на с. Труд извършила проверка на място, констатациите за която били обективирани в протокол от същата дата. При извършената на място проверка комисията констатирала, че: по вътрешния път на междублоковото пространство се осъществявало транзитно преминаване на МПС в двете посоки; движението се осъществявало в жилищен квартал с реална опасност за пешеходците, поради липса на тротоари в тази част; в непосредствена близост се намирала площадка, на която се събирали деца от жилищния квартал; към жилищния квартал съществували два входа / изхода – от изток от ул. „Янтра“ и от запад от ул. „Карловска“ /път II-64/; габаритът на пътното платно на източния вход/изход към ул. „Карловска“ бил 4 м., който бил недостатъчен за двупосочно движение, респ. имало потенциална опасност за възникване на ПТП и същевременно се констатирало паркиране на автомобили в този участък; съществувало основно пътно трасе на МПС по направлението ул. „Янтра“ – ул. „Карловска“ и обратно, през триколонно пътно кръстовище между двете улици, северно от жилищния квартал. Във връзка с констатациите от извършената проверка комисията изразила становище, че сигналът на жителите бил основателен, като било допустимо и препоръчително да се затвори входа от ул. „Карловска“ като транспортният достъп до жилищния квартал следвало да се осъществява през западния вход/изход при ул. „Янта“. В тази връзка на 03 октомври 2023 год. била издадена оспорената в настоящото производство заповед № РД-09-1376 от 03 октомври 2023 год. на и.д. кмет на Община Марица, с която във вр. със сигнал – жалба № ЖС-86 от 28 септември 2023 год. и становище на комисия от 02 октомври 2023 год. по сигнала, било наредено да се преустанови движението на МПС през вход/изход към вътрешна улица в междублоково пространство от ул. „Карловска“ /път II-64 Карлово – Пловдив/, като за целта следва да се монтират предпазни парапети и вертикална сигнализация, а транспортният достъп към вътрешна улица в междублоково пространство на жилищния квартал на ул. „Янтра“ №№ 2А, 2Б, 2В, 2Г и 2Д, с. Труд, следвало да се осъществява през западния вход/изход при ул. „Янтра“. ВК „Свети Власий“ е оспорило издадената заповед № РД-09-1376 от 03 октомври 2023 год. на и.д. кмет на Община Марица пред Административен съд гр. Пловдив. Първоначално едноличен състав на първоинстанционния съд е прекратил производството по образуваното дело № 917/2024 год. с определение № 2833 от 25 март 2025 год. По частна жалба на ВК „Свети Власий“ е било образувано адм. дело № 5504/2025 год. пред Върховния административен съд. С постановеното определение № 6753 от 20 юни 2025 год. тричленен състав на ВАС е приел изрично, че за ВК „Свети Власий“ е налице пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването й, поради което е отменил обжалваното определение и е върнал делото на Административен съд гр. Пловдив за произнасяне по съществото на спора. За да отмени оспорената заповед, съдът от правна страна е изложил подробни съображения, че същата е издадена от компетентен административен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за правния характер на оспорената заповед като е приел, че същата има признаците на общ административен акт, доколкото се касае за териториален обхват от населеното място, отсъстват индивидуализирани адресати и субектите спрямо които е насочено властническото волеизявление; може да бъдат определени по дадени признаци, независимо дали те са посочени в самия акт или не, както и еднократно правно действие – същото не се оценява с оглед определен период на действие, тъй като е достатъчно да възникнат правните последици от общия административен акт, за да се приеме, че е осъществено дефинитивното еднократно правно действие, като същото е свързано с конкретната фактическа обстановка в обективната действителност, спрямо която е насочено властническото въздействие на компетентния орган. В тази връзка е обосновал, че ответникът не е представил доказателства за спазване на специалните норми на Административнопроцесуалния кодекс относно уведомяване за предстоящо издаване на общ административен акт, както и за определяне и публично оповестяване по реда на кодекса за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта, включително отсъства информация за обсъждане на предложения и възражения. Изложил е аргументи, че в случая не са представени и доказателства за оповестяване на съображения за издаване на акта в хода на изпълнението, обосноваващи извод за постановяване на заповедта в неотложен случай. На следващо място е приел, че в оспорената заповед липсват изложени фактически и правни основания за издаването й както и посочен срок. Мотивирал е, че в случая административният орган не е изпълнил задължението си да осигури гарантираното от закона право на обяснения и възражения на заинтересованите граждани и организации, доколкото дори при основателно предложение за ограничаване транзитното преминаване поради пътната обстановка, е било необходимо преценяване на твърденията на подателите на сигнала при съпоставка с правата и законните интереси на ВК „Свети Власий“. В допълнение на изложеното първоинстанционният съд, позовавайки се на изготвената съдебно-техническа експертиза, е достигнал до извод, че в случая не са спазени и нормите, регулиращи движението по пътищата, както и по отношение технически изисквания, гарантиращи устойчива максимална безопасност и сигурност на всички участници в движението при тяхното придвижване във и извън населените места. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган. Споделими са и доводите на първоинстанционния административен съд, съгласно които оспорената заповед притежава белезите на общ административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 65 АПК общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. В случая безспорно е установено, че производството е инициирано по сигнал-жалба от живущи в с. Труд, ул. „Янтра“ №№ 2А, 2Б, 2В, 2Г и 2Д, в който е изразено становището на същите относно организацията на движение по вътрешна улица в междублоковото пространство. Доколкото се касае до организация на движението на улица – публична общинска собственост, е налице сигнал за лошо управление на общинско имущество по смисъла на цитирания чл. 107, ал. 4 АПК. От приложените по делото доказателства се установява, че вследствие на подадения сигнал и след извършена проверка, обективирана в констативния протокол от 02 октомври 2023 год., от страна на компетентния орган кмета на Община Марица е прието, че сигналът е основателен, поради което е постановил заповед № РД-09-1376 от 03 октомври 2023 год., с който е въвел нова организация на движение по улица, публична общинска собственост. Оспореният административен акт безспорно засяга права, свободи и законни интереси на неограничен брой лица, ползватели на посочената улица. В този смисъл, процесния административен акт безспорно е такъв с еднократно правно действие – указващ въвеждането на организацията на движение по вътрешна улица в междублоковото пространство, като ограничава транзитно преминаване на превозни средства който засяга правата и законните интереси на неограничен брой лица. В акта не е указан времевия период на действие на заповедта. Предвид така цитираните реквизити и с оглед целените правни последици, заповед № РД-09-1376 от 03 октомври 2023 год., на и.д. кмет на Община Марица съставлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, както правилно е установил и първоинстанционният съд. Предвид правният характер на оспорения административен акт приложение намират административнопроизводствените правила, уредени в чл. 66, ал. 1 и ал. 2 АПК. Посочената разпоредба изисква откриването на производството по издаване на общия административен акт да се оповестява публично, чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Уведомяването включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. В разпоредбата на чл. 69, ал. 2 АПК е предвидено административният орган да осигури на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66 АПК. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл. 66, ал. 2 АПК и чл. 69, ал. 1 АПК. Настоящата касационна инстанция споделя подробно изложените от първоинстанционния съд мотиви, че откриването на производството по издаване на процесния общ административен акт не е оповестено публично чрез средствата за масово осведомяване, не е извършено изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, с включени основни съображения за издаване на акта, както и посочване формите на участие на заинтересованите граждани и организации. Не е предоставена възможност заинтересовани граждани или организации да разискват мерките за подобряване организацията на движение и обезопасяване на зоните с интензивно пешеходно движение, с ограничаване транзитното преминаване на превозни средства. Неспазването на изискванията в АПК относно реда за откриване на производството по издаване на оспорения общ административен акт, води до лишаване от възможност заинтересованите лица да упражнят правата си и да участват в административното производство и то в срок не по-кратък от един месец, съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че се установяват и отклонения от изискването чл. 71 АПК, съобразно който общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. Тези процесуални правила са регламентирани с оглед спецификата на общия административен акт и за да бъдат гарантирани техните права и интереси в административното производство. Предвидените процесуални правила в своята съвкупност имат за цел да създадат условия за приемането на законосъобразен административен акт. Неизпълнението на законовата процедура по реда на чл. 66 и сл. от АПК, обективиращи законоустановените правила за издаване на общ административен акт, което по своята същност представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта и е самостоятелно основание за неговата отмяна като незаконосъобразен, е решаващият мотив на съда, довел до отмяната на оспореното решение. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките по чл. 73 АПК. В съответствие с нормата на чл. 73 АПК общ административен акт в неотложни случаи се издава за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, като в посочените хипотези може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тази връзка правилно съдът е установил, че в оспорената заповед не се съдържа позоваване на нормата на чл. 73 АПК. Не са налице и данни, сочещи на неотложност на издаването на решението и обуславящи приложимост на хипотезата на чл. 73 АПК, за да се приеме, че може да не се спазят някои от разпоредбите на раздел ІІ, глава пета от АПК за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта, които норми са императивни с оглед характера на акта, свързан със засягането на широк и неопределен кръг адресати. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая не може да намери приложение чл. 73 АПК предвид обстоятелствата, във връзка с които е издадена заповедта. Нито едно от тях не сочи за неотложен случай по смисъла на чл. 73 АПК, така че да се изключи приложението на нормативно установените правила за издаване на общ административен акт. Поради това неизпълнението на регламентираните в АПК императивни процесуални изисквания, въведени като гаранция за постановяването на законосъобразен акт, представлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените и е самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 АПК, какъвто извод е формиран и от първоинстанционния съд. За пълнота на изложеното, настоящият касационен състав намира за основателно възражението на касатора, по отношение на констатираните от съда множество съществени нарушения от технически аспект, установени със СТЕ, с които са нарушени нормите, регулиращи конкретните обществени отношения, в т.ч. ЗУТ и ЗДвП: Както бе вече посочено по – горе, първоначално постановеното определение на едноличен състав на административния съд, с което е прекратил производството, е било отменено с определение на Върховен административен съд и делото е било върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Доколкото в случая характера на оспорената заповед е безспорно установен, то по силата на чл. 182а АПК първоинстанционният съд е разгледал делото в състав от трима съдии. Съдът е основал решение си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК. Обстоятелствата по делото се установяват по надлежния ред, посредством допускане и събиране на доказателства. Съгласно чл. 157 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, по допускане на доказателствата съдът се произнася с определение. В случая при липса на такова определение на съда за допускане като писмени доказателства по делото (СТЕ), както и гласни (разпит на свидетел), последните не са годни доказателства и не могат да бъдат кредитирани от съда и страните като такива. Видно от проведеното съдебно заседание след връщане на делото и определяне на нов състав, до приключване на устната прения, съдът не е постановил определение, с което да ги допусне или приеме или да повтори отново в законен състав тези процесуални действия. Поради това същите нямат силата на годни писмени и гласни доказателства и съдът не е следвало да ги обсъжда и обосновава решението си на тях. Това нарушение, обаче, не оказва влияние върху правилността на изложените в решението изводи за неизпълнение на законовата процедура по реда на чл. 66 и сл. от АПК, в които са обективирани законоустановените правила за издаване на общ административен акт, което както посочено по – горе по своята същност представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта и е самостоятелно основание за неговата отмяна като незаконосъобразен. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират само от касатора. С оглед изхода на делото обаче, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение