Определение № 50241 от 30.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1914/2022 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по подадена от „Г. – Х“ ЕООД, чрез адв. И. М., молба вх.№289817/06.06.2022г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение №1634/02.07.2019г. по гр.д.№2237/18г. по описа на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, молителят е осъден да заплати на С. Р. И. – Г. на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.265 ал.1 пр.2 ЗЗД сумата 6015 лв., представляваща обезщетение за неточно изпълнение по договор за строителство от 1997г. /без дата/, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното ѝ изплащане. За да обоснове искането си за отмяна по посочения ред молителят се позовава на открити на 16.01.2020г. ново обстоятелство и на 23-ти и 24.01.2020г. нови писмени доказателства, които не са могли да му бъдат известни и са от значение за изхода на спора. За да обоснове допустимостта на молбата си, от гледна точка на спазването на срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК, молителят твърди,че към посочените дати производството все още е било висящо, но с оглед приключването му пред въззивната инстанция и теклата процедура по обжалване пред касационната инстанция /касационната му жалба е била върната от САС по мотиви за необжалваемост на решението му, разпореждането за връщане е било обжалвано с частна жалба,а образуваното по нея частно производство е било спряно от ВКС до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д.№3/2019г. на ОСЖГТК на ВКС/ молителят не е могъл да се позове на новоузнатото обстоятелство и новооткритите доказателства, които да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. За да спази срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК, молителят твърди,че е подал молба за отмяна на 15.01.2020г., но образуваното по нея пред ВКС т.д.№978/2020г. било прекратено с определение №146/06.08.2020г. като молбата му била оставена без разглеждане по мотиви,че е преждевременно заведена, тъй като липсва влязло в сила решение, подлежащо на отмяна по извънредния способ на чл.303 ГПК. По тези съображения и като се позовава на мотивите в посоченото определение на ВКС, молителят счита,че срокът по чл.305 ал.1 т.1 ГПК е започнал да тече от датата на постановяване на определението на ВКС №93/07.03.2022г. по ч.т.д.№2511/19г., с което разпореждането за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение е потвърдено. По същество в молбата се твърди,че новоузнатото обстоятелство е това,че ищцата С. Г. е прехвърлила на трето лице няколко месеца след сключването на договора за строителство правото на строеж върху част от обектите, с което го е загубила и поради това не може да претендира обезщетение за недостатъци. Като новооткрити писмени доказателства сочи нотариалния акт за покупко-продажба на правото на строеж и писмена справка от Агенция по вписванията. Моли въззивното решение да бъде отменено и делото върнато на друг състав на апелативния съд за ново разглеждане. В отговора си на молбата насрещната страна С. Р. И.- Г., чрез адв.С. С., е оспорила допустимостта и основателността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия,състав на Второ търговско отделение, при осъществяване преценката по чл.307 ал.1 от ГПК, намира, че молбата за отмяна е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.305 ал.1 т.1 ГПК в хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК тримесечният срок тече от датата, на която на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който той е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. При всички случаи предпоставка да се иска отмяна е към датата на подаването на молбата решението, чиято отмяна се иска, да е влязло в законна сила. Съгласно разясненията в т.7 от Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивното решение е окончателно, то влиза в сила от момента на обявяването му, а подадената срещу него касационна жалба няма суспензивен ефект. В случая въззивното решение, чиято отмяна се иска, е постановено на 02.07.2019г.; в същото е посочено,че е окончателно и върху него е поставен печат за влизане в сила на същата дата – 02.07.2019г. По делото няма данни за точната дата, на която е вписано същото в срочната книга на съда, от който момент то се счита обявено, но, с оглед подадената от молителя на 12.07.2019г. молба за поправка на очевидна фактическа грешка, за най-късна възможна такава дата следва да се приеме тази,на която молбата е била депозирана. Поради това следва да се приеме,че към сочените от молителя дати на узнаване на новите обстоятелства и снабдяването му с писмените доказателства е бил налице влязъл в сила съдебен акт, а срокът по чл.305 ал.1 т.1 ГПК за подаването на молбата за отмяната му по реда на извънинстанционния контрол е започнал да тече от 16.01.2020г. /когато е било узнато твърдяното ново обстоятелство/ и е изтекъл на 16.04.2020г. Действително, налице са данни,че в рамките на този срок молителят е подал молба за отмяна, която е била оставена без разглеждане от състав на ВКС, но този факт не може да бъде аргумент, че срокът за подаване на молбата, с която е сезиран настоящият състав, е спазен. Изложените в определението на ВКС за прекратяване на производството по предходно подадената молба мотиви не се споделят от настоящия състав; същото е подлежало на контрол, но молителят не се е възползвал от правото си да оспори пред друг състав на ВКС правилността му, с което правото му да иска отново отмяна на влязлото в сила въззивно решение на същото основание е преклудирано. Поради това молбата следва да бъде оставена без разглеждане,а образуваното по нея производство – прекратено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение